Альбания: АЛБАНИЯ • Большая российская энциклопедия

отдых в Албании, виза, туры, курорты, отели и отзывы

Албания — скрытая жемчужина Средиземного моря. Отдых на чистых пляжах Адриатики, крошечная столица Тирана, красивейшая природа и культурные достопримечательности, а еще — щедрая кухня. Все об Албании от Тонкостей туризма: карты, туры, фото и отзывы туристов.

Самая малоизученная широкой туристической общественностью балканская страна, Албания уютно расположилась у ласковых волн Адриатического и Ионического морей в окружении своих более популярных у отдыхающих прибрежных соседей — Греции и Черногории. Долгие годы Албания оставалась изолированной от мира, из-за чего большинство знают досадно мало о ее богатом культурном наследии и красивейшей природе с живописными каньонами и прекрасными чистыми пляжами. Местное население по-балкански гостеприимно, что выражается в обильной и вкусной еде, более чем приемлемых ценах на туры и почтительном, если не сказать любовном отношении к каждому, кто проявил интерес к их скромной стране.

Не зря лозунг Национального офиса по туризму гласит: «Албания — новая любовь на Средиземном море». Одним словом, там нас ждут, а значит — надо ехать!

Содержание

Регионы и курорты Албании

Столица — Тирана, город-калейдоскоп: тут и колоритная восточная архитектура, и аккуратная застройка по-европейски, и неожиданные советские памятники — то Ленин подмигнет хитрым глазом, то партизан взмахнет мощной рукой. Тирану основали турки, построившие на пересечении торговых путей мечеть, бани, пекарню и магазины, но жизнь тут кипела и раньше: фрагменты римского здания и византийской крепости 3-6 веков не дадут соврать.

Еще недавно албанская столица выглядела удручающе: угрюмые улицы, горы мусора, устаревшая инфраструктура. Но 21 век и программа возрождения идентичности превратили ее в яркий зеленый город, продолжающий развиваться.

Тирана поделена на 11 районов, большинство достопримечательностей сосредоточены в центре — таком компактном, что его легко обойти пешком. Лучшие отели тоже расположены именно там: окраины, к сожалению, пока мало приспособлены для туристов.

Второй по величине город страны — Дуррес у берегов Адриатического моря. Из древностей — римский амфитеатр, мечеть, бани, акведук, причудливые мозаики: с 627 г. до н. э. здесь правили коринфяне, римляне, византийцы, итальянцы и османы. Пляжи начинаются южнее порта, в районе Голем красивейшие закаты, а в Черрете — элитные отели и очаровательная рыбацкая деревушка.

Еще одно место с восхитительными пляжами — Влёра: побережье песчаное, ухоженное, море теплое и чистое, воздух свежий, напоенный ароматами хвои. Как следует отдохнув, можно отправиться на Корфу или в Италию — ехать придется недалеко. Или продолжить наслаждаться Албанией: тишиной Саранды на Ионическом море — маленькой, живописной, с археологическим заповедником и византийской крепостью. Мягким климатом Поградца на Охридском озере, где отступают болезни нервной и дыхательной систем. Горным воздухом Берата, напоминающего Швейцарию. Памятниками времен Османской империи, подарившими Гирокастре статус сокровища ЮНЕСКО. В общем, всем, чем так богаты города непознанной страны.

Разница во времени c Москвой

−1 часзимой −2 часа

  • с Калининградом
  • нет
  • −1
  • с Самарой
  • −2
  • −3
  • с Екатеринбургом
  • −3
  • −4
  • с Красноярском
  • −5
  • −6
  • с Иркутском
  • −6
  • −7
  • с Якутском
  • −7
  • −8
  • с Владивостоком
  • −8
  • −9
  • с Северо-Курильском
  • −9
  • −10
  • с Камчаткой
  • −10
  • −11

Климат

В Албании мягкий средиземноморский климат с достаточно жарким, сухим летом и прохладной влажной зимой. Средняя температура июля на побережье +28…+32 °С, января — +8…+10 °С. Высокие летние температуры на побережье переносятся легко из-за постоянно дующего средиземноморского бриза. Туристический сезон продолжается с мая по сентябрь, но на воздухе комфортно находиться также в апреле и октябре. В году около 300 солнечных дней. Ранней весной и поздней осенью идут дожди. В горах Албании климат значительно более холодный — зимой температура может опускаться до −20 °С, а выше 1000 м в течение большей части года лежит снег.

Смотрите также прогноз погоды в городах Албании.

Карты Албании

Виза и таможня

Каждый год в летний период граждане РФ могут въезжать в Албанию без визы на срок до 90 дней. В остальное время года необходимы виза и медицинская страховка на весь срок поездки.

В Албанию разрешено ввозить любые вещи для личного пользования, в том числе драгоценности, фото- и видеотехнику. Ввоз местной валюты категорически запрещен, зато иностранную можно брать с собой без ограничений. Табак, алкогольные напитки и парфюмерию пропускают через границу в разумных количествах: до 200 сигарет (или 50 сигар или 250 г табака), до 1 л крепкого алкоголя, до 2 л вина, из парфюмерии — максимум 50 мл духов или 250 мл туалетной воды.

Домашних питомцев не пропустят без ветпаспорта, микрочипа и справки о вакцинации против бешенства.

Запрещено ввозить оружие и взрывчатые вещества, наркотики, порнографию и любые материалы, оскорбляющие национальное достоинство. Для вывоза изделий из драгоценных металлов, старинных монет и свитков, антиквариата и предметов искусства нужно предъявить документ, подтверждающий покупку. Древности — даже камни с археологических раскопок — страну покинуть не могут: придется довольствоваться копиями античных артефактов, продающимися повсеместно.

Как добраться до Албании

В Албании 5 аэропортов, но международные рейсы принимает только один — им. матери Терезы в 11 км к северо-западу от Тираны. Прямых перелетов из России нет, но можно без проблем добраться с пересадками. Самые дешевые билеты из Москвы предлагают «Эгейские авиалинии»: вылет из Домодедово, стыковка в Афинах, время в пути — от 5 часов 45 минут. У того же перевозчика есть маршруты с двумя пересадками в тандеме с «Олимпик Эйр»: почти сутки в дороге с остановками в Салониках и Афинах.

«Пегасус Эйрлайнс» везет из Домодедово через Стамбул за 6 часов, «Победа» и «Турецкие авиалинии» — из Внуково с аналогичной стыковкой и 22,5 часа. Самые быстрые рейсы — у «Эйр Сербия»: ровно 5 часов из Шереметьево через Белград.

Из Санкт-Петербурга в Тирану тоже выгоднее лететь с «Эгейскими авиалиниями»: пересадка в греческой столице, продолжительность — 14 часов. Самые дешевые рейсы с двумя стыковками организует трио «Онур Эйр», «Пегасус Эйрлайнс» и «Эс Севен»: 33 часа 40 минут через Москву и Стамбул. Сэкономить время помогут «Россия» и «Австрийские авиалинии»: домчат через Вену за 6 часов 20 минут.

Поиск авиабилетов в Албанию

Транспорт Албании

Между городами Албании можно передвигаться на поездах, управляемых компанией HSH. Ж/д сообщение связывает Тирану, Дуррес, Шкодер, Поградец, Влёру и Эльбасан. Наиболее оживленное движение между Тираной и Дурресом — до 6 поездов в день, курсирующих с 5:30 почти до 20:00, билеты по 70 ALL. На остальных направлениях предусмотрено 1-2 поезда в сутки. Из Шкодера во Влёру можно добраться за 340 ALL, из Поградца в Эльбасан — за 140 ALL. В целом, албанские поезда нельзя отнести к категории комфортабельных, но если вы решитесь на такое путешествие, наградой станут потрясающе живописные виды за окном. Цены на странице указаны на март 2019 г.

Между городами курсируют и автобусы, но автостанций с расписаниями и кассами нет: придется расспрашивать местных жителей и покупать билет прямо в салоне. И готовиться к долгой поездке: с учетом рельефа местности, качества дорог и технического состояния автопарка скорость вряд ли превысит 40 км/ч.

Общественный транспорт внутри городов

По городам страны можно передвигаться на маршрутках и автобусах. Первые, называемые здесь «фургонами» — самый популярный вид транспорта. Ими служат 9- и 12-местные миниавтобусы бело-красной раскраски, отправляющиеся в путь, когда все места будут заняты. В каждом городе есть одна или несколько станций «фургонов». Наибольшее оживление наблюдается там в первой половине дня, после полудня активность заметно спадает. Оплата производится непосредственно водителю.

Муниципальные автобусы более удобны в плане комфорта в поездке и отправляются по расписанию (которое, впрочем, не так-то легко узнать). Они также курсируют в основном до 15:00-16:00, на более позднее время поездку лучше не планировать. Стоимость билетов — 40 ALL, платить нужно водителю.

Стоянки такси есть в крупных городах, преимущественно возле отелей, ловить машину на улице бессмысленно. О цене лучше договариваться заранее, стандартный тариф — 300 ALL за посадку и по 100 ALL за каждый км (ночью и в выходные поездки дороже). Пункты проката велосипедов — редкость: дороги, опять же, портят все удовольствие. Зато в горах для поклонников двухколесного транспорта — чистое раздолье: в агентствах, организующих велотуры по склонам, можно арендовать байк от 1900 ALL в сутки.

Аренда авто

Прокат автомобилей — сравнительно новое веяние для Албании. Взять в аренду машину можно лишь в крупных городах, для этого понадобятся международные права. На рынке появляются как крупные европейские прокатчики уровня Hertz, Avis и Europcar, так и немногочисленные пока местные вроде AlbaRent. Международные конторы сдают компактные авто за 5400 ALL, универсалы — за 7500 ALL, премиальные модели — за 8200 ALL в день. У местных агентств цены чуть ниже: скромную машинку можно арендовать за 3400-3800 ALL в сутки. Стоимость бензина — 150 ALL за 1 л.

В страховке, прилагающейся к договору аренды, должны быть пункты о покрытии CDW (ущерб), TPL (гражданская ответственность) и TW (угон). Стоит уточнить и размер франшизы — чем она меньше, тем выгоднее.

Если вы не гуру вождения, рекомендуется доверить это местным жителям, например, договорившись с таксистом о почасовой оплате, — албанский стиль езды весьма хаотичен, что вкупе с большим количеством ремонтируемых и сильно петляющих дорог вряд ли доставит удовольствие водителю среднего уровня мастерства.

Парковочные места вдоль тротуаров — редкость: повсюду бетонные цветные «пеньки», мешающие поставить автомобиль. Стоянки есть у большинства отелей и торговых центров, но в высокий сезон в Тиране, Дурресе и Саранде мест почти не найти. Стоимость платной парковки — от 100 ALL в час. Дорожная полиция к туристам лояльна: если серьезных нарушений нет, никто лишний раз не побеспокоит иностранца.

Связь и Wi-Fi

В Албании два ключевых мобильных оператора: Vodafone Albania и ALBtelecom. Качество сигнала приемлемое, но вдали от крупных городов и курортных зон могут возникнуть проблемы со связью. Сим-карты продают в специализированных салонах и киосках, для подключения нужен паспорт. У ALBtelecom есть предоплатные пакеты на 7 дней стоимостью от 300 ALL с 200 минутами переговоров внутри страны и 1 Гб мобильного интернета. Оба оператора предлагают тарифы International за 300-500 ALL с включенными международными звонками, но Россия пока не входит в список стран-партнеров, так что за телефонную связь с родиной придется платить от 100 ALL в минуту.

Позвонить домой можно и с таксофона, но подходящий найдется не сразу: международные автоматы есть лишь на центральных улицах больших городов. Единственная альтернатива в провинции — почтовые отделения.

Албанская интернет-связь развивается сравнительно недавно: точки Wi-Fi есть разве что в отелях, библиотеках и некоторых заведениях общепита. Постепенно открываются интернет-кафе, но дабы не зависеть от обстоятельств, удобнее покупать «симку» с предоплаченным трафиком.

Отели Албании

Сеть албанских отелей стремительно расширяется: повсюду открывают гостиницы разной «звездности», далеко не всегда суперсовременные и продуманные до мелочей, но почти всегда уютные, чистые и недорогие. Самый бюджетный вариант — как обычно, хостелы: в Тиране койка в общем номере стоит от 760 ALL, в отдельной комнате с удобствами на этаже — от 1000 ALL в сутки. В Саранде можно снять шатер в кемпинге за 630 ALL или кровать в 4-местном номере за 1250 ALL в день.

Напряжение в албанской электросети — 220 В, розетки двухштырьковые, типов C и F, не требующие переходника.

Классика жанра — стандартные «трешки»: в столице — от 2300 ALL на двоих, в Дурресе — от 2500 ALL, во Влёре — от 2900 ALL за ночь. Ценителям роскоши рекомендуем немногочисленные пока «пятерки» с бассейнами и прочими приятными опциями: в Тиране есть достойные двухместные номера от 6300 ALL (завтрак включен), в Поградце — от 8200 ALL, в Гирокастре (правда, максимум в 4*) — от 6200 ALL в день.

Адепты уединения снимают апартаменты: в столице — от 2150 ALL, в Берате — от 3000 ALL за ночь. А поклонники балканского колорита выбирают фермерские дома вдали от суеты: расценки — от 2500 ALL на двоих в сутки, удовольствие от отдыха на природе и гостеприимства хозяев гарантировано.

Деньги

Денежная единица страны — Лек (ALL), в 1 леке 100 киндарок. Актуальный курс: 1 ALL = 0,64 RUB (1 USD = 109,8 ALL, 1 EUR = 124,07 ALL).

Обменять валюту на албанские леки можно в отделениях банков и обменных пунктах (kambim valuator). Евро и доллары принимают одинаково охотно. Банки работают с 8:30 до 14:30, кроме субботы и воскресенья, обменники не придерживаются строгого расписания, но откладывать обмен денег на поздний вечер не рекомендуется. В некоторых отелях возможно поменять валюту на ресепшн.

Купюры одинакового номинала могут выглядеть абсолютно по-разному: в ходу банкноты трех выпусков, так что бояться подделок не стоит.

Банкоматы повсеместно распространены в крупных городах, единовременно можно снять сумму, эквивалентную 500 USD. Однако к оплате кредитки чаще всего не примут, за исключением единичных отелей европейского уровня и еще меньшего количества дорогих ресторанов.

В Албании есть «старая» и «новая» системы цен, разница между которыми — лишний ноль в обозначении суммы. Так, бутылка воды будет стоить 500 старых леков или 50 новых, то есть около 0,3 EUR. В большинстве случаев население использует старую систему цен, но переспросить никогда не будет лишним.

Чаевые не обязательны: даже в крупных ресторанах их включают в счет крайне редко, а в маленьких семейных едальнях и вовсе могут принять монеты, оставленные на столе, за забытую сдачу. Но живут здесь небогато, так что если обслуживание понравилось, поощрить персонал не возбраняется. В такси можно округлить сумму в большую сторону, в отеле — вручить носильщику 150-200 ALL.

Как избежать проблем

Албания — очень спокойная страна, и пребывание в ней не требует особых мер безопасности. Рекомендуется проявлять бытовую осторожность в людных местах и следить за сумкой и кошельком. В целом албанское общество довольно консервативно: мнение старших, особенно мужчин, необходимо уважать и не вступать в спор на темы религии или политики. Также разумнее обходить неоднозначные темы вроде однополых браков и полигамии.

В Албании распространено мошенничество с кредитными картами, так что не стоит оплачивать услуги местных прокатных контор и отелей через интернет — велик риск, что данные попадут к третьим лицам. В магазинах тоже лучше не терять бдительность: на пару секунд удалившись в подсобку с картой в руках, продавец может запросто снять с нее копию, а затем — и деньги со счета.

Кивок головой у албанцев означает отрицание, а покачивание из стороны в сторону — согласие: главное не перепутать.

Не удивляйтесь, что здесь обмениваются поцелуями в щеки даже малознакомые люди — таковы местные традиции. При виде ребенка не забудьте сделать комплимент родителям (но от комплиментов девушкам и женщинам лучше воздержаться).

Не стоит покупать дорогие вещи — часы, телефоны, планшеты и т. д. — у уличных торговцев: скорее всего, они краденые. Проточная вода безопасна для здоровья, но пить все же рекомендуем бутилированную. Перед поездкой лучше сделать прививки от тифа (вспышки вероятны осенью и летом) и полиомиелита, а для полного спокойствия — еще и от столбняка, дифтерии, гепатита В и энцефалита. С собой непременно должна быть страховка: бесплатно туристам оказывают лишь первую медицинскую помощь.

Полезные номера телефонов

Посольство России в Тиране: ул. Доника Кастриоти, 2; тел. (4) 225-60-40; факс (4) 225-60-46; веб-сайт.

Полиция — 19, пожарная служба- 18, скорая помощь — 17.

Пляжи Албании

Климат Албании субтропический средиземноморский, идеальный для пляжного отдыха. Лето сухое, жаркое, солнечное — нужно лишь запастись средствами с SPF и выбрать берег по душе: на Ионическом море пляжи в основном каменистые, популярные у спортсменов и тусовщиков, на Адриатическом — песчаные, подходящие для семей с детьми. Почти все — бесплатные, ухоженные, не слишком многолюдные и очень живописные.

Один из самых известных курортов Ионического побережья — Саранда, начало «цветочной Ривьеры». В черте города несколько галечных пляжей, вода в бухте чистая, рядом пешеходная набережная с кафе и сувенирными лавками, инфраструктура развитая — есть и удобства, и лежаки, и прокат скутеров.

Неподалеку находится городок Ксамиль с насыпным песчаным пляжем и ослепительно-голубым морем — многие состоятельные албанцы строят здесь дачи. Из удобств, правда, лишь шезлонги и зонтики, зато берег опоясан ожерельем из крошечных необитаемых островков, до которых легко доплыть самому или на катамаране.

Дерми — элитный курорт посреди 5-километрового пляжа, раскинувшегося между полуостровом Карабурун и монастырем Св. Теодора. Днем можно кататься на катамаранах и водных мотоциклах, вечером — отплясывать на пляжных вечеринках. Влёра — курортный рубеж между двумя морями: тут есть песчаные, галечные и каменистые участки, шумные и тихие, оборудованные и нетронутые цивилизацией.

Комплект из зонтика и лежака обходится в среднем в 300 ALL в день.

Крупнейший населенный пункт на Адриатическом побережье — Дуррес, кипящий морской порт. В черте города лучше не купаться, зато в пригородах, к примеру, в Черрете — вода чистая, песок ухоженный, толп нет, воздух пропитан ароматами сосен. Побережье Шенджина тоже благоустроенное, обрамленное хвойными лесами.

Недалеко от Тираны плещется залив Ляльзит — теплые, прозрачные воды омывают побережье из мягкого белого песка. А Поградец стоит на Охридском озере, по всем параметрам напоминающем море: берег песчаный, вода чистая, дно пологое — раздолье для малышей и их родителей.

Лучшие фотографии Албании

Дайвинг

Албания — не столь раскрученное дайв-направление, как, например, соседние Италия и Греция, но в этом и плюс: народу мало, вода чистая и прозрачная, расценки вполне адекватные. Наиболее подходящее время для погружений — период с мая по сентябрь, но при желании можно нырять хоть всю весну, лето и осень.

Температура воды летом — +23…+26 °С, видимость в большинстве локаций — 10-15 м, главные красоты таятся на глубине 20-30 м, некоторые рэки — и вовсе на 50 м. Сильных течений нет, вдоль побережья найдутся участки как для опытных дайверов, так и для новичков. Для последних, кстати, есть несколько школ, обучающих по всем популярным направлениям с выдачей официальных сертификатов.

Средняя стоимость погружения — 6300 ALL, ночью — 8200 ALL. Сноркелинг — 2500 ALL, краткий курс с теорией и практикой — от 12 000 ALL, пара заплывов к рэкам с опытным гидом — от 18 000 ALL.

В числе подводных сокровищ Албании — многочисленные пещеры, рифы и рэки. Живописный мыс Кепи Родонит недалеко от Шенджина, искрящиеся на солнце воды Химары, крохотные острова у берегов Ксамиля — всюду можно наблюдать за морскими обитателями, изучать детали песчаного или каменистого дна.

Самое популярное место у поклонников сноркелинга, скуба-дайвинга и фридайвинга — побережье Саранды: именно там покоятся итальянский сухогруз, затонувший во времена Второй мировой, и 70-метровый албанский тральщик. У берегов Влёры затоплен автомобильный паром «Антонио», недалеко от Ксамиля — впечатляющий китайский фрегат. А в национальном морском парке «Карабурун-Сазан» водятся акулы, морские черепахи, дельфины и тюлени-монахи.

Шоппинг

Албанию не назовешь раем шопоголика, но парочку приятных сувениров отыскать точно удастся. Достаточно заглянуть на местные рынки и в колоритные лавки, ломящиеся от всевозможной этники. Первое, на что нужно обратить внимание, — изделия ремесленников: деревянные и костяные фигурки, тканые и вязаные салфетки, посуда, украшения из меди и серебра.

Самая оригинальная безделушка — пепельница в виде бункера: по всей стране в землю врыты бетонные сооружения, похожие на грибы и рассчитанные на одного человека, — диктатор Ходжи был помешан на угрозе извне и выстроил 700 тыс. мини-крепостей для своих граждан.

Домашнюю коллекцию алкоголя стоит пополнить удостоенным престижных наград пивом «Корча», коньяком «Скандербег» и водкой ракией, напоминающей то ли грузинскую чачу, то ли арабский арак. Из съедобных сувениров рекомендуем оливки из Влёры, оливковое масло и душистые специи с юга.

В Албании продают по-настоящему качественные елочные игрушки: созданные вручную из тонкого стекла, расписанные традиционными узорами, стоимостью 120-4000 ALL. Еще более статусные подарки — роскошные ковры, производимые с 16 века (настоящие — по 16 000-30 000 ALL), национальные костюмы (цена аналогичная) и изысканные ювелирные украшения. А вот копии античных произведений, продающиеся повсеместно, недороги — от 3500 ALL.

Большинство албанских магазинов работают с 9:00 до 18:00, но торговые точки, ориентированные на туристов, открыты дольше и принимают посетителей даже по выходным.

В Тиране есть полноценные шоппинг-моллы с одеждой международных брендов: к примеру, Tirana East Gate — один из крупнейших торговых центров Балкан. В Круе знаменит старый рынок с едва ли не самыми низкими в стране ценами. А конец февраля — время грандиозных распродаж: скидки достигают 70-85 %!

Кухня и рестораны Албании

400 лет османского господства не прошли даром: в основе албанской кухни — турецкие традиции. Переписанные на новый лад, объединенные с итальянскими и греческими сюжетами в весьма необычный гастрономический микс. На севере предпочитают рыбу и овощи, в центральных регионах — мясо, на юге — дары моря и продукты растительного происхождения. Все это щедро приправлено ароматными специями.

Излюбленный завтрак — пшеничный или кукурузный хлеб с маслом, сыром или джемом вприкуску с йогуртом, чаем или кофе. На обед стоит отведать ягненка «таве кози», тушеного до мягкости и запеченного в смеси из яиц и греческого йогурта, или домашние колбаски «чебапи» из перемолотых говядины и баранины. К ужину хороши блюда из морепродуктов: морской окунь с томатами, суп «бродетто» с крабами, ризотто со всевозможными добавками, еще недавно бороздившими прибрежные воды.

В Албании есть уютные семейные ресторанчики с аутентичной кухней и многочисленные едальни с европейским, итальянским, южноамериканским меню. Перекус в фастфуде обходится в 500-750 ALL на персону, обед из 3 блюд в заведении среднего уровня — в 1100-1800 ALL на двоих, ужин в хорошем ресторане с вином — от 2500 ALL на двоих.

Из овощей популярна отварная и консервированная кукуруза, из супов — холодный «таратор» на кефире, из фермерских продуктов — овечье молоко, основа для нежного сыра. Лучшая закуска к пиву — жареные фрикадельки «кефте». На десерт можно взять слоеные трубочки «канноли» родом с Сицилии, карамельный крем, рисовый пудинг «кабуни» с сахарным сиропом, корицей и гвоздикой или знаменитую пахлаву. А из напитков обязательна к дегустации «боза» из воды, сахара и муки, пшеничной и кукурузной.

Гиды в Албании

Развлечения и достопримечательности Албании

Сменяющиеся вереницей правители, войны и перемирия, оттепели и революции оставили на албанской земле следы, неподвластные времени. Точнее, достопримечательности: древние амфитеатры и форумы, средневековые замки и крепости, торжественные мечети и монументальные мосты.

Стартовая точка — главная площадь Тираны c правительственными учреждениями, памятником герою нации Скандербегу (в честь него, собственно, площадь и названа), мечетью Эфем Бей, символизирующей религиозную свободу, и часовой башней со смотровой площадкой. Крупнейший католический храм страны — Кафедральный собор Св. Павла с витражами, изображающими мать Терезу и Иоанна Павла II.

Узреть Тирану во всей красе можно с горы Дайти в 26 км к востоку от столицы.

О печальном прошлом напоминает «Пирамида» — свидетель эпохи диктатора Ходжи, а ультрасовременный дворец Конгресса возвращает в сегодняшний день. Крепость Юстиниана датируется 14 столетием, каменный Табак-мост с тремя арками —17-18 веками. Пролистать остальные страницы албанской истории можно в Национальном историческом (оф. сайт на англ.) и Археологическом музеях.

В Саранде стоит увидеть музей-заповедник Бутринти — древний город, основанный греками в 7 веке до н. э., с амфитеатром, баптистерием, собором и иными памятниками великих империй. В Дурресе красуется старейший на Балканах амфитеатр: кровавые бои кипели там уже в 1-2 веках. Сам город начался с цитадели, заложенной в 5 столетии византийским правителем Анастасием. Мечеть Фатих со строгим минаретом возведена в честь турецкого султана-завоевателя, а от Византийского форума и ротонды остались лишь несколько нарядных колонн.

В Венецианской башне, возвышающейся над цитаделью Дурреса, нынче открыт модный бар.

В Шкодере примечательны крепость Розафа на неприступной скале, Свинцовая мечеть (жидкий свинец в качестве связующего раствора, много куполов и ни единого минарета) и православная церковь Рождества Христова. Над Влёрой высится мечеть Мурадие, напоминающая храмы Стамбула, а в окрестностях — руины античной портовой Аполлонии. В Поградце достойны внимания неовизантийская Воскресенская церковь, белоснежная мечеть и развалины цитадели, в Гирокастре — мощный форт с оружейным музеем и квартал Палорто с колоритной застройкой, а в Корче — Музей образования в здании первой албанской школы.

Праздники и события

Новый год албанцы празднуют со всем миром 1-2 января: хрестоматийные фейерверки, вечеринки и застолья — все как полагается. На эти же даты приходится Календре — символический рубеж зимы: когда-то в честь него пекли круглые караваи и «сжигали» в ритуальных кострах все несчастья. Католическое рождество 25 декабря тоже причислено к национальным праздникам: малыши ждут подарков, воздух пропитан предвкушением чуда.

11 января — День Республики, провозглашенной после выдворения немцев силами Национальной освободительной армии. 19 октября — День матери Терезы: именно тогда легендарную уроженку Албании причислили к лику блаженных. 28 ноября — День флага: красного, как кровь патриотов, с черным двуглавым орлом посередине. А 29 ноября, страна празднует освобождение от фашистских войск.

5-6 декабря чествуют Николу Зимнего: днем нужно соблюдать пост, так что застолье с обязательным жареным ягненком начинается поздней ночью.

В Албании отмечают мусульманские и христианские праздники: Навруз, Курбан-Байрам, Ураза-Байрам, Страстную пятницу, Пасху, православное Рождество. Несколько раз в году проходят культурные и спортивные события: в Тиране оперный и джазовый фестивали, в Гирокастре раз в пятилетку — праздник фольклора с концертами, ярмарками и танцевальными шоу, а в горных районах — масштабный фестиваль скалолазания.

Отзывы

Вопросы об Албании

Албания — Википедия


Албания (албанӣ: Shqipëria), номи пурраи расмӣ — Ҷумҳурии Албания (албанӣ: Republika e Shqipërisë [ɾɛpuˈblika ɛ ʃcipəˈɾiːs]) — давлат дар Аврупо, дар қисми ғарбии нимҷазираи Балкан ва қисми ҷанубии Аврупо. Албания дар шимолу шарқ бо Косово ва Сербия, дар шимолу ғарб бо Черногория, дар шарқ бо Македония, дар ҷанубу шарқ бо Юнон ҳамсарҳад буда, соҳилҳои қисми ғарбӣ ва ҷан. ғарбии онро баҳрҳои Адриатика ва Ион фаро гирифтаанд. Масоҳаташ 28748 км2. Аҳолиаш 3,64 млн нафар (июли 2009). Пойтахташ – шаҳри Тирана (360 ҳазор нафар). Шаҳрҳои калонтарин – Дуррес, Элбасан, Шкодер. Аз ҷиҳати маъмурӣ ба 12 ретӣ (вилоят) ва 36 округ тақсим шудааст. Воҳиди пулӣ – лек.

Сохти давлатӣ[вироиш]

Албания – ҷумҳурии парламентӣ. Мақоми олии ҳокимияти давлатӣ – Ассамблеяи Халқӣ (Кувенд)-и якпалатагӣ (онро аҳолӣ ба мӯҳлати 4 сол интихоб мекунад). Сарвари давлат – Президентро Ассамблеяи Халқӣ ба муддати 5 сол интихоб мекунад. Мақоми олии иҷроия – Шӯрои вазирон бо сарварии сарвазир буда, онро Президент таъйин менамояд. Ҳокимияти судӣ: Суди олӣ, раиси онро парламент ба муддати 4 сол интихоб мекунад. Ҳизбҳои маъруф: Ҳизби сотсиалистии Алба-ния ва Ҳизби демократии Албания. Албания – узви СММ, Иттиҳоди Европа, НАТО (2009), САҲА (ОБСЕ), Ташкилоти ҳамкории иқтисодии Баҳри Сиёҳ.

Бо вуҷуди кам будани масоҳаташ ҳудуди Албания ландшафт ва табиати гуногун дорад. Релйефи онро ба қисматҳои ҳамвории аккумулятивии наздисоҳилӣ, кӯҳҳои ҷанубии Албания, кӯҳҳои дохилӣ ва шимолӣ бо номи Алпҳои Албания ҷудо мекунанд. Ҳамвории наздисоҳилӣ сертеппа буда, ба масофаи 200 км – аз кӯли Шкодер ба самти шимол то халиҷи Влёра тӯл кашидааст, ки аз 20 то 30 км паҳноӣ дорад. Ҳамворӣ аз ҷануб, шарқ. ва шимол бо қаторкӯҳҳои начандон баланди (2000 – 2400 м) чиндори алпӣ ва массивҳои Алпи Шимолии Албания (Проклетие), Томорӣ, Корабӣ (нуқтаи баландтаринаш 2764 м) иҳота шудааст. Ин кӯҳҳо аз ҳам ҷудо буда, хамиҳои бисёре доранд. Дар ин ноҳияи кӯҳсор ҳодисаҳои карстӣ хеле ривоҷ дошта, заминҷунбӣ низ ҳамеша такрор меёбад. Сарватҳои асосии зеризаминӣ: хромит, маъдани оҳану никел, боксит, нефт, гази табиӣ, битуми табиӣ ва ангишти сиёҳтоб. Аз масолеҳи сохтмонӣ оҳаксанг, маргел, мармар ва регҳои сохтмонӣ хеле зиёд буда, дар ноҳияҳои дохилӣ ва ҷанубии Албания чашмаҳои зиёди оби маъданӣ мавҷуданд.

Иқлими Албания субтропикии баҳримиёназаминӣ мебошад. Соҳилҳои баҳрӣ аз анбӯҳи ҳавои сарди шимол ғарбӣ бо кӯҳҳои Алп ҳимоя мешаванд. Ҳарорати миёнаи моҳи январӣ дар водиҳои наздисоҳилӣ 8 – 9°С (дар кӯҳистон нисбатан сард), ҳарорати миёнаи июл 22 – 25°С. Албания дар ҳудуди Европа сербориштарин мебошад. Боришоти солона дар ноҳияҳои наздисоҳилӣ ба 800 – 1000 мм, дар доманакӯҳҳо ба 1500 – 2000 мм ва дар водиҳои байникӯҳӣ ба 650 – 750 мм мерасад. Бештари боришот дар охири тирамоҳ ва аввари зимистон (боронҳои сел) ба амал омада, тобистонаш аксаран хушк аст. Дарёҳои кӯҳии Албания (калонтаринашон Дрин, Семанӣ, Вйоса, Шкумбинӣ ва Матӣ) дорои захираи калони энергетикӣ буда, барои киштигардӣ мувофиқ нестанд. Кӯлҳои калони Шкодер, Охрид, Прес па қисман ба Албания тааллуқ доранд. Мурдобҳо низ бисёранд.

Хок ва олами наботот[вироиш]

Хок ва олами набототи Албания ба чунин минтақаҳои табиӣ тақсим мешаванд:

  • минтақаи дашт ва нимбиёбон (то баландии 600 м), аз растаниҳои гармидӯст таркиб ёфтаанд; б) минтақаи бешаҳои кӯҳӣ (то баландии 2000 м), ки аз дарахтони сӯзанбаргу паҳнбарг – шамшод, булут, кастона, коҷи баргрез, санавбар иборатанд;
  • минтақаи марғзорҳои кӯҳӣ (дар баландии 2000 – 2500 м). Аз ҳайвонот дар ин ҷо бештар хирс, гург, шағол, хуки ваҳшӣ ва дар баландиҳо бузи кӯҳӣ дучор меояд. Парандагони мавсимӣ бисёранд. Дар Албания 6 боғи миллӣ, 24 мамнӯъгоҳ ва ёдгориҳои табиӣ ба қайд гирифта шу-даанд. Масъалаи ҷиддии экологӣ дар Албания нобудшавии бешазор, олудашавии обҳои дохилӣ аз ҷониби корхонаҳои саноатӣ ва хизмати маишӣ мебошад.
Роҳбарони чор фирқаҳои асосии динии Албания дар Париж, Фаронса баъд аз ҳамлаи Шарли Небду, 2015. Аз чап ба рост: суннӣ, православӣ, бектошӣ ва католикӣ.

Дар Албания албаниҳо 95%, юнониҳо 3% ва дигар миллатҳо (валахҳо, сербҳо, лӯлиҳо, македониҳо) 2%-ро ташкил медиҳанд. Забони давлатӣ – албанӣ. Забони юнонӣ низ мавриди истифода аст. 70 фоизи аҳолӣ мусулмонони суннимазҳабанд, 20% мӯътақиди православие ва 10% эътиқодмандони дини католикӣ мебошанд. Афзоиши солонаи аҳолӣ 0,55% буда, муҳоҷирати аҳолӣ ба хориҷи мамлакат зиёд аст. Аҳолии шаҳр – 47%. Ҳисоби миёнаи дарозумрӣ – 77 сол (занҳо – 80, мардҳо – 74,4). Зичии миёнаи аҳолӣ 123 нафар дар 1 км2, қисми зиёди аҳолии мамлакат дар соҳилҳои наздибаҳрӣ маскан гирифтаанд.

Аввалин бошандагони Албания пеласгҳо (давраи неолит), сипас иллириҳо (аз ҳазораи 2 то милод, давраи ба ном «Маданияти Малик») буданд. Дар асрҳои 7 – 3 то милод юнониён дар ин сарзамин якчанд колония барпо намуданд. Асрҳои 1 – 2 то милод ҳудуди ҳозираи Албанияро Рим истило кард. Дар ин давра муносибатҳои ғуломдорӣ равнақ ёфт. Баъди ҳуҷуми готҳо ва гуннҳо ба Рим ва барҳам хӯрдани империя Албания соли 395 ба ҳайати Византия дохил шуд. Аз охири асри 6 дар хоки Албания қабилаҳои славянӣ сокин шуданд. Аз асри 10 то асри 13 Албания бо навбат ба Булғория, Византия, давлати Норманҳо ва шоҳигарии Эпир тобеъ шуд. Дар охири асри 13 – нимаи аввали асри 14 қисми ғарбии Албания ба ҳайати шоҳигарии Неапол ва қисми шимолиаш ба ҳайати давлати Сербия дохил буд. Солҳои 1346 – 1355 Албанияро шоҳи Сербия Стефан Душан забт кард. Шаҳрҳои Дуррес, Шкодер, Дришти, Влёра, Берит ва Лежа муҳимтарин марказҳои ҳунар ва тиҷорат гардиданд. Баъди барҳам хӯрдани давлати Душан ҷангҳои байнихудӣ сар зада, Албанияро суст карданд ва ин боис шуд, ки онро туркҳо истило намоянд. Соли 1443 муборизаи албаниҳоро зидди туркҳо Георгий Кастриоти – мулаққаб ба Скандербег сарварӣ кард. Ба ӯ муяссар шуд, ки низои байни феодалҳои албанро фурӯ нишонда онҳоро муттафиқ кунад. Давлати Скандербег дар давоми 25 сол фишори қӯшунҳои туркро дафъ намуд, аммо баъди вафоти ӯ туркҳо албаниҳоро шикаст дода, то соли 1479 қариб тамоми Албанияро ишғол карданд (он то нимаи асри 19 дар ҳайати Империяи Усмониён буд). Танҳо кӯҳистони Албания мухторияти муайян дошта, ҳокимиятро дар онҳо шӯроҳои калонсолон таҳти сарварии «байрактар»-ҳо (байрақдорон) идора мекарданд. Дар ин давра зӯран исломро ҷорӣ мекарданд ва аз нисф зиёди аҳолӣ ба ин дин гаравиданд. Зидди ин зӯроварӣ ва зулми туркҳо деҳқонон шӯришҳо мебардоштанд (1481, 1537, 1571, 1708 – 1711, 1716 ва ғайра), вале бебарор буд.

Охири Албания 18 – аввали асри 19 баробари заъиф гардидани Империяи Усмониён таъсири феодалҳои таҷзияталаби албан афзуд. Ибтидои асри 19 хонадони пошшо Бушати дар шимол ва маркази мамлакат, Алипошшо Тепелен (вафот 1822) дар ҷануби Албания, инчунин Эпир ва ғарби Македония давлатҳои ниммустақили худро таъсис доданд. Аз солҳои 40 асри 19 то солҳои 1912, замони фаро расидани бедории миллӣ аввалин намояндагони давраи Эҳёи Албания – Н. Вехилкарҷӣ, И. Де Рада, К. Кристофоридӣ, Т. Митко, Я. Врето, М. Фрашерӣ ва дигарон ба майдон омаданд. Аввалин мактабҳо, рӯзномаҳо, алифбои лотиниасоси албанӣ пайдо шуданд. Ҳаракати озодихоҳии дар нимҷазираи Балкан зуҳуркарда Албанияро ҳам фаро гирифт. Баъди муборизаи дуру дароз 10 июни 1877 дар Призрен ташкилоте бо номи Лигаи албан таъсис ёфт, аммо вақте, ки Лига аз ҳукумати Туркия алоқаро канда, талаби мухторияти Албанияро ба миён гузошт ва худ ро ҳукумати муваққатӣ ва мухтори албан эълон кард, ҳукуматдорони Туркия онро торумор намуданд (1881). Дар аввалҳои асри 20 Албания, чун музофотҳои дигари Туркия, манбаи рақобати Австрия, Италия, Юнон ва дигар давлатҳои манфиатҷӯ қарор гирифт.

Соли 1912 ҳангоми ҷанги якуми Балкан хоки Албания аз ҷониби қӯшунҳои Черногория, Сербия ва Юнон ишғол гардид. 28 ноябри 1912 Албания мустақил эълон шуд ва Ҳукумати муваққатӣ ташкил ёфт. Соли 1920 Албания бо дастгирии Британияи Кабир узви Лигаи миллатҳо шуд, аммо вазъи ноором дар мамлакат идома дошт. Сербия ва Юнон даъвогари ҳудуди худ дар Албания буданд (қӯшунҳояшон аз Албания солҳои 1922 ва 1924 бароварда шуданд). Дар миёнаи солҳои 20 Албания 20 Албания муборизаи байни либералҳо ва миллатчиёнро ба сар мебурд. Баъди инқилоби июнии соли 1924 пешвои либералҳо епископ Ф. Нолӣ сари қудрат омад ва як қатор ислоҳот гузаронд. Аммо декабри ҳамон сол пешвои миллатчиёни мусулмон Албания Зоғу аз хориҷи кишвар кӯшун дароварда, дар Албания табаддулот ба амал овард, либералҳоро аз сари қудрат дур кард. 21 январи 1925 Албания ҷумҳурӣ эълон шуда, баъди 10 рӯз Маҷлиси Миллӣ Зоғуро президент интихоб намуд. Конститутсияи нав (7 марти 1925) ба Зоғу имкониятҳои беҳудуд дод ва 1 сентябри 1928 Маҷлиси муассисон ӯро «шоҳи албаниҳо» эълон кард. Зоғу гарчанде бо либералҳо зоҳиран созиш мекард, дар асл бо Италияи фашистӣ паймон баста, мамлакатро ба манбаи «ашёи хоми» он табдил дод: қисми бештари иқтисоди Албания дар дасти ширкатҳои италиявӣ буд. 7 апрели 1939 Албанияро Италияи фашистӣ забт карда, ба ҳайати худ даровард. Зоғу аз мамлакат фирор кард. Конститутсияи ҷорӣ бекор карда шуда, шоҳи Италия Виктор Эммануил ҳамзамон шоҳи Албания эълон гардид. Ҳизби фашистии маҳаллӣ, гвардияи шоҳӣ, 4 легиони фашистии милитсия таъсис ёфтанд.

Рамзи Ҳизби Комунистии Албания

Баъди шикасти Югославия ва Юнон соли 1941 Албания ба Косово ва баъзе ноҳияҳои ғарби Македония (ки моли Югославия буд) ва округи Чамерия (моли Юнон) соҳиб гашт. Соли 1941 ҳаракати Муқобилат таъсис ёфт ва зуд нерӯ гирифт. Ҷавҳари онро коммунистони СССР ва албанӣ (ноябри 1941 Ҳизби коммунистии Албания – ҲКА-ро таъсис дод) ташкил мекард ва он аз ҷониби Коминтерн дастгирӣ меёфт. ҲКА-ро Э. Хоҷа сарварӣ мекард. Баъдтар Фронти миллии озодихоҳӣ (1943), Шӯрои зиддифашистии миллии озодихоҳӣ (1944) ташкил ёфта, 17 ноябри 1944 Тирана ва 29 ноябр тамоми Албания озод карда шуд (20 ноябр дар Албания Рӯзи иди миллӣ аст). Мамлакат минбаъд бо роҳи сотсиализм рафтанашро изҳор кард. 11 январи 1946 Албания Республикаи халқӣ эълон шуда, ҲКА номи Ҳизби меҳнати Албания (ҲМА)-ро гирифт ва он тамоми иқтисоди кишварро дар даст медошт. Э. Хоҷа ва тарафдоронаш зидди та моюли ғарбгароӣ, аз ҷумла самтгирӣ сӯи Югославия буданд. Феврали 1949 Албания узви Шӯрои Ҳамкории Иқтисодӣ ва Ташкилоти Аҳдномаи Варшава (майи 1955) гардид. Соли 1962 Албания аз ҳайати ташкилотҳои иқтисодии зикршуда баромад, муносибатҳои иқтисодиашро бо СССР (1960) ва бо ҶХХ (охири солҳои 70) барканд ва ин ҳама иқтисоди Албанияро дар солҳои 80 асри 20 хеле суст гардонд. Э. Хоҷа ба террори зидди роҳбарияти давлатию ҳизбӣ шурӯъ кард. Сарвазир Шехуро, ки ба худкушӣ даст зад, расман ҷосуси Югославия эълон карда, чандин ҳамсафон ва тарафдорони ӯро ба қатл расонд. Охири соли 1982 Рамиз Алия президенти Албания интихоб шуд. Ӯ баъди марги Хоҷа (апрели 1985) самти беҳ кардани муносибат бо давлатҳо, махсусан бо ҳамсоядавлатҳоро пеш гирифт.

Артиши Албания бо танки T-59 дар наздикии марзи Косово, майи 1999 (Роберт Райт)

Инқирози системаи сотсиалистӣ дар Европаи Марказӣ ва Шарқӣ дар охири солҳои 80 – ибтидои солҳои 90 асри 20 ба Албания низ бетаъсир намонд. Аз январи 1990 дар Албания ба муносибатҳои бозорӣ ва муҳоҷирати аҳолӣ ба кишварҳои дигар иҷозат дода шуд. Июли 1990 муносибат бо СССР барқарор гардид. Дар кишвар системаи бисёрҳизбӣ ҷорӣ шуд. Ниҳоди ҳукмравоии ҲКА дар ҳукумати кишвар суст шуда, оппозитсия Ҳизби демократиро (ҲД) таъсис дод ва гузарондани интихоботи парламентиро ба миён гузошт (марти 1991, ин аввалин интихоботи кушод буд баъди соли 1923). Мамлакат Ҷумҳурии Албания ном гирифт. Р. Алия боз Президент интихоб шуд. Соли 1991 ҲМА ва ҲДА, ки бо ҳам коалитсия (паймон) ташкил карда буданд, душвориҳои иқтисодиро таҳаммул карда натавонистанд. Алия истеъфо дод. Пешвои демократҳо Бериша Президент интихоб шуд, ӯ самти аз ҷудогузории беруна наҷот ёфтанро пеш гирифт. Соли 1991 Албания узви САҲА (ОБСЕ) ва 1995 узви Иттиҳоди Европа шуд. 97% фоизи заминҳои корам хусусӣ гардонда шуд. Дар шароити бӯҳрони молиявӣ, решаронии ришва, сар боло кардани гурӯҳҳои ҷиноӣ беҳ намудани вазъи иқтисодӣ душвор гардид. Ҳукумат маҷбур шуд ба маҳдуд кардани ҳуқуқҳои демократӣ, назорат аз болои ВАО ва ҳатто сохтакории натиҷаи интихобот (1996) рӯ оварад. Соли 1997 дар саросари мамлакат балвоҳо сар зада, дар маҳалҳо ҳокимиятро гурӯҳҳои мусаллаҳ идора мекарданд. Роҳбарияти Албания аз НАТО дархост кард, ки он ба мамлакат қувваҳои мусаллаҳи худ – контингенти ҳайати италиявиашро ворид кунад. Дар интихоботи соли 1997 ҲСА ғолиб омада, сотсиалистҳо сарвазир Ф. Нано ва президент Р. Мейданиро сари қудрат оварданд. Соли 1998 Қонуни нав қабул шуда, Албания ҷумҳурии парламентӣ гашт. Албания соли 2009 узви НАТО гардид. Масъалаи Косово ва гурезагони дар Албания ҷойгирифтаи он мушкили имрӯзаи мамлакат аст.

Корхонаи истеҳсоли семент дар Фруше-Круҷе

Албания мамлакати индустриявӣ-аграрӣ буда, ҳоло низ яке аз давлатҳои аз ҷиҳати иқтисодӣ қафомондаи Европа ба ҳисоб меравад. Дар Албания соҳаи сӯзишворию энергетикӣ мавқеи асосиро ишғол менамояд. Қариб 97 фоизи қувваи барқ (6 млрд квт/соат дар як сол) дар нерӯгоҳҳои обӣ истеҳсол карда мешавад (калонтарин нерӯгоҳҳои Албания «Фиерза» ва «Команӣ» дар дарёи Дрин). Корхонаҳои калонтарини саноатии Албания: комбинати металлургӣ дар Элбасан, корхонаи мисгудозӣ дар Лячи, заводи прокати мис дар Шкодер, комб. истеҳсоли нуриҳои минералӣ дар Лячӣ ва Фиерӣ, комплекси химиявӣ дар Влёра, заводҳои асфалту битум дар қисми ҷанубу ғарбӣ, фабрикаи коркарди чӯб ва мебел дар Элбасан; фабрикаҳои саноати бофандагӣ дар маркази мамлакат ва ғайра.

Кишоварзӣ[вироиш]

Чорводорӣ. Манзара аз деҳоти Албания Чорводорӣ. Манзара аз деҳоти Албания

Кишоварзӣ соҳаи асосии Албания буда, зиёда аз 30 фоизи даромади миллиро медиҳад. Ҳоло (2010) 49 фоизи қаламрави Албанияро заминҳои кишоварзӣ банд намудаанд. Қисми зиёди заминҳои корам дар ҳамвориҳои наздисоҳилӣ ва пастии Корча ҷойгир шудаанд. Ҳиссаи заминҳои обёришаванда хеле зиёд буда, 55 фоизи майдони киштро дар бар мегиранд. Зироатҳои муҳими киштшаванда: ғалладона (гандум, ҷуворимакка), зироатҳои техникӣ (пахта, тамоку, лаблабуи қанд), сабзавоту хӯроки чорво (пастии Корча). Боғу токзорҳо (себ, нок, олу, ангур, анҷир, афлесун, бодом ва ғайра) солҳои охир хеле зиёд шуда, бештар дар ноҳияҳои кӯҳсор (Влёра, Корча) ҷойгиранд. Дар баландиҳои наздикӯҳӣ ва теппаҳо плантатсияҳои дарахтони зайтун ва тамокузорҳо масоҳати хеле зиёдро ишғол намуда анд. Қариб дар тамоми гӯшаҳои Албания чормағз, ғор вомехӯранд. Хоҷагии ҷангал асосан дар Шимол Албания инкишоф ёфтааст. Чорводорӣ дар Албания ба шакли анъанавӣ буда, чун дар дигар мавзеъҳои кӯҳистони ҷаҳон чорво тобистон дар баландкӯҳ ва зимистон дар водиҳо чаронида мешавад. Дар чорводории мамлакат моли майда (бузу гӯсфанд) бештар аст. Моҳипарварӣ дар кӯлҳои Шкодер, Охрида, Преспа ва кӯлҳои дигари наздисоҳилӣ ба роҳ монда шудааст.

Нақлиёт[вироиш]

Тирана. Фурудгоҳи Байналмиллалии Модар Тереза Тирана. Фурудгоҳи Байналмиллалии Модар Тереза

Дар Албания нақлиёти автомобилӣ бартарӣ дорад, шоҳроҳҳои асосии он: Шкодер – Дуррес – Влёра – Саранда аз соҳили дарёҳою қисми кӯҳистони мамлакат мегузарад. Дарозии умумии роҳҳои автомобилгард ба 18 ҳазор км ва роҳҳои оҳан ба 447 км мерасад. Дар Албания 8 аэропорт мавҷуд аст, аэропорти байналхалқӣ – Ринас. Дарозии роҳҳои нақлиёти обии дохилӣ 43 км. Равобити иқтисодии Албания бештар бо Италия, Юнон, Туркия ва Германия сурат мегирад. Қариб тамоми ҳаҷми савдои берунии Албания бо нақлиёти баҳрӣ ва ба воситаи бандарҳои Дуррес, Влёра, Сарандон, Шенгинӣ анҷом дода мешавад. Қубурҳои интиқоли нефт – 207 км, газ – 339 км. (2010). Албания маҳсулоти бофандагӣ, пойафзор, металлҳои гуногун, нефт, мева, сабзавот ва тамоку ва ғайраро содир, мошинаю таҷҳизот, маҳсулоти химиявӣ ва хӯроквориро ворид мекунад. Ба мамлакат аз ҳисоби муҳоҷирони меҳнатӣ маблағи зиёд ворид мешавад. Сатҳи зиндагии аҳолӣ паст аст.

Ба соҳаи тандурустӣ 4% ММД сарф мешавад.

Дар Албания варзиш низ мақом дорад. Комитети олимпии Албания аз ҷониби Комитети олимпии байналхалқӣ соли 1959 эътироф шудааст, намудҳои тирандозӣ ва варзиши вазнин бештар маъмуланд.

Илм ва маориф[вироиш]

Мактаббачаҳои Албанӣ Мактаббачаҳои Албанӣ

Дар тамоми мамлакат системаи таҳсилоти умумии ҳатмии 8-сола (синни 6 – 14-сола) ҷорӣ гардидааст. Соли 1957 донишгоҳ дар Тирана ва минбаъд донишгоҳҳои омӯзгорӣ дар Шкодер (1958), Гирокастр ва Элбасан (1971), донишгоҳҳои кишоварзӣ дар Тирана ва Корча ба кор шурӯъ намуданд. Соли 1973 дар Албания Академияи илмҳо таъсис ёфт. Китобхонаҳои калонтарини Албания: Китобхонаи миллӣ (1922), Китобхонаи Донишгоҳи ТиранАлбания Осорхонаҳои АЛБАНИЯ асосан дар Тирана ҷой гирифтаанд: Музейи маданияти миллии албан, Нигористони саноеи нафиса, Музейи миллии археологияи назди Институти археологияи АИ (1948), Музейи таърихи миллӣ (1981), Музейи табиатшиносӣ; Музейи санъати меъморӣ, Музейи уқнуманигории «Онуфрий» (дар шаҳри Берат) ва ғайра. Дар аксари ш-ҳои Албания музейҳои маҳаллии таърихӣ ва этнографӣ, хонамузейҳо фаъолият доранд.

Матбуот, радио, телевизион[вироиш]

Аввалин рӯзнома ва маҷаллаҳо дар Албания солҳои 1920 – 1930 нашр мешуданд. Дар мамлакат наздики 100 рӯзнома (11 номгӯй дар Тирана) ва маҷалла ба табъ мерасад; калонтаринашон: «Ril-india Demokratike», «Republika», «Al-ternativa SO». Радиошунавонӣ ва намоишҳои телевизиониро як шабакаи давлатӣ ва 10 ширкати хусусӣ (асосан шабакаҳои иттилоотии ҳизб ҳо) ба амал мебароваранд.

Саҳифаи аввали китоби «Достон дар бораи ҳаёт ва корнамоии Эпира Скандербеги». 1508

Дар адабиёти Албания манзума ва достонҳо бахшида ба паҳлавонҳо ва сурудҳои таърихӣ фаровонанд. Нахустин осори хаттии албанӣ, ки то имрӯз боқӣ мондааст, «Формулаи ғусли таъмид»-и епископ Палячи Энгели (1462) мебошад. Аввалин асари Гйон Бузуку ба забони албанӣ бо номи «Мэшарӣ» соли 1555 ба табъ расида буд. Асрҳои 16 – 17 давраи инкишофи адабиёти динист. Дар назми ин давра таъсири мавзӯъ ва образҳои адабиёти форсию туркӣ ба назар мерасад. Асри 18 дар Берат назми ба ном «бейтеҷӣ» интишор ёфт (ба забони албанӣ ва бо хати арабиасос), ки саршор аз ғояҳои маорифпарварӣ буд. Дар адабиёти Албания эҷодиёти абарешҳо – муҳоҷирони нимаи дуюми асри 16 ба Италияи Ҷанубӣ (Колабрия, Ситсилия) ҳиҷраткарда мавқеи хос дорад, ки ҷавҳараш эҳсоси ватандӯстӣ ва романтизм аст. Ташаккули забони адабии муосир, адабиёт ва публитсистикаи Албания дар даврони бедорию худшиносӣ ва эҳёи миллӣ сурат гирифт. Асосгузори алифбои албанӣ маорифпарвар Наум Вехилкарҷӣ (1797 – 1866) мебо-шад. С. Фрашерӣ, К. Кристофоридӣ – тартибдиҳандагони грамматикаи забони албанӣ барои тоза кардани он аз аносири юнонӣ ва туркӣ кӯшиш кардаанд. Дар ин давра асари «Таърихи ҳаёт ва корнамоиҳои Скандербег»-ро нависандаҳои инсондӯст П. Будӣ, Ф. Барде, П. Богданӣ ва М. Барлети таъ-лиф намуданд. Муборизаи албаниҳо бар зидди зулми туркҳо шавқу рағбатро ба эҷодиёти халқ зиёд кард. Яке аз асосгузорони адабиёти нави Албания С. Фрашерӣ буд, ки асарҳои ӯ достони «Рама ва киштзор», «Саргузашти Скандербег» ва ғайра шӯҳрати калон пайдо намудаанд. Дар байни нависандагони асри 19 албан И. Де Рада мақоми намоён дорад. Шоирони барҷастаи реалисти Албания 20 А. Чаюпӣ ва Н. Мйедӣ тарафдори истиқлоли миллӣ ва муборизаи албанҳо бар зидди асоратгарон буданд. Бисёр асарҳои шоирону нависандагони албанӣ ба мавзӯи истиқлоли миллӣ ва муборизаи зидди истилогарони аҷнабӣ бахшида шудаанд (махсусан, асарҳои солҳои Ҷанги дуюми ҷаҳонӣ дар мавзӯи мубориза ба муқобили фашизм, корнамоиҳои партизанӣ; (романи Д. Шутеричӣ «Озодкунандагон», 1952 – 1955, П. Марко «Охирин шаҳр», 1960). Аз нависандагони замони охир Исмоил Кадаре (тавари 1935), муаллифи 15 роман (ба 40 забони дунё тарҷума шудааст) машҳур мебошад. Ӯ дар адабиёти Авупои муосир нақши арзанда дорад. Дар соҳаи нақди адабӣ ва тазкирасозӣ асарҳои олим ва мунаққид Роберт Эйфел «Таърихи адабиёти албан» (Нйю-Ёрк, 1995) ва «Таърихи мухтасари адабиёти албан» (2005, Германия), ки осори адибони бузургу ҷавони миллатро гирдоварӣ ва таҳлил кардааст, хидмати бузургест барои фарҳанг. Асарҳои солҳои охир аксар оид ба мавзӯи дигаргунсозии иҷтимоӣ, ҳифзи табиат, ҳаёти одамо-ни мамлакат баҳс мекунанд.

Меъморӣ ва санъати тасвирӣ[вироиш]

Албания. Либосҳои деҳқонон. Перси Андерсон, 1906. Албания. Либосҳои деҳқонон. Перси Андерсон, 1906.

Аз замони антиқа то имрӯз намунаи мегалитҳо (сангҳои калонҳаҷм), ки осори меъмории иллириҳоро акс намудаанд, ёфт шуданд. Дар Албания аз асри 7 то милод бисёр истеҳкомҳои мудофиавӣ, биноҳои ҷамъиятӣ ва истиқоматӣ сохта шуда, аз колонияҳои юнонии Апполония, Бутротон, Диррахӣ (ҳоло Дуррес) муҷассамаҳо ва намунаҳои ашёи кулолӣ боқӣ мондаанд. Дар даврони ҳукмронии римиҳо шаҳрқалъаҳо, маъбадҳо (бо услуби византиягиву романӣ) сохта мешуданд. Баъди истилои туркҳо ба меъмории Албания шаклу ороишоти хоси услуби Шарқи Наздик ворид гашт, масҷиду қасрҳо пай-до шуданд. Дар шаҳрҳои ҳозираи Албания маҳаллаҳое ҳастанд, ки шакли асримиёнагии худро нигоҳ доштаанд. Охири асри 17 маъбадҳои православӣ низ сохта мешуданд (дар онҳо уқнумнигорӣ ривоҷ ёфт). Дар аввали асри 20 баъди пешравии ғояҳои миллӣ санъати наққошӣ ва ҳайкалтарошӣ авҷ мегирад. Аз солҳои 20 асри 20 аввалин муҷассамаҳои гуногуни аз санг ва дигар масолеҳ сохташуда равнақ меёбад. Байни ду ҷанги ҷаҳонӣ якчанд мактабу равияҳои санъати меъморию тасвирӣ пайдо шуда то имрӯз рушд доранд (машҳуртаринаш зери роҳбарии Зеф Коломбӣ). Санъати ороиши амалии Албанияро бештар намунаи асбобу ашёи нуқрагӣ ва дигар ҳунарҳои халқии замонҳои пеш ва намунаҳои эҷоди ҳунармандони имрӯза инъикос менамоянд.

Театр ва кино[вироиш]

Аввалин намоишҳои театрӣ дар мамлакат соли 1874 барпо гаштаанд. Драматургияи миллиро нависандагони маорифпарвар С. Фрашерӣ, М. Грамено, Ф. Нолӣ, Албания Чаюпӣ ва дигарон ривоҷ доданд. Дар солҳои Ҷанги дуюми ҷаҳонӣ (1939 – 1944) театрҳои партизанӣ вуҷуд дош танд. Соли 1944 дар асоси ҳамин театрҳо аввалин театри касбӣ – Театри халқӣ дар Тирана ташкил гардид. Театрҳои касбӣ дар шаҳрҳои Шкодер (1949), Корча (1950) ва Дуррес (1953) низ ташкил шудаанд. Аз солҳои 50 асри 20 киностудияи «Албанияи нав» (Тирана) кор мекунад. Филми «Сарбози бу-зурги Албания Скандербег» аввалин таҷриба буд дар соҳаи кинематографияи бадеӣ. Аз соли 1958 филмҳои пурраҳаҷми бадеӣ, ҳуҷҷатӣ ва илмию оммавӣ (хеле кам) бароварда мешаванд.[1]

  • Валев Э . Б ., Албания, Москва, 1960;
  • Все страны мира (Энциклопедический справочник), Москва, 2004;
  • Новая Российская Энциклопедия, ҷ. 2, Москва, 2005;
  • Страны мира (современный справочник), Москва, 2008.
  1. ↑ Энсиклопедияи Миллии Тоҷик, Ҷилди 1. А-АСОС – Душанбе: Сарредаксияи илмии Энсиклопедияи Миллии Тоҷик, 2012, — с. 280-283 / Х. Муҳаббатов.

Албания — Википедия

Албания Республика

Republika e Shqipërisë

Байракъ Герб
Description de l
Гимн Hymni i Flamurit (Байракъгъа гимн)
Административ билги
Оноу формасы Республика
Президент
Премьер-министр
Бамир Топи
Сали Бериша
Тил(лер)и Албан тил
Ара шахары Тирана
География билги
Уллу шахар(лар)ы Тирана, Дуррес
Бютеу территориясы 28 748 км2
(дунияда 139-чи)
Сууну юсю 4,7 %
Сагъат бёлгеси UTC +2
Тарих билги
Эркинлиги 28 ноябрь 1912
Демография билги
Бютеу халкъы (2007) 3 600 523 адам
(дунияда 129-чи)
Къалынлыгъы 123 адам/км2
Экономика билги
БИП (номинал) (2008) $ 11,967 млрд. (113-чи)
БИП (ном.) адам башына $ 3760
Валютасы Лек (ALB, код 8)
Башха билги
Домен(лер)и .al
Телефон коду +355

тюрлендириу Шаблонну документациясына къарагъыз

Албания (алб. Shqipëria), официал аты Албания Республика (алб. Republika e Shqipërisë) — Балкан джарымайрымканны кюнбатыш кесегинде, Адриатика бла Иония тенгизлени джагъаларында къралды. Къралны аты иллирий тилден «olba» («эл») сёзден келеди. Албанча Shqipëria «къушну къралы» деген магъана тутады.

Отранто богъаз Албанияны Италиядан айырады. Шимал бла кюнчыгъышда Косово, Черногория эм Македония бла чеклери барды, къыбыла-кюнчыгъышда — Греция бла.

Кёб албанлы хоншу къраллада джашайды. Косовода кёбюсюне албанлыла джашайдыла.

Шаблонну документациясына къарагъыз Албанияны картасы
Flag map of Albania.svg  Бу, Албанияны юсюнден тамамланмагъан статьяды. Сиз болушургъа боллукъсуз проектге, тюзетиб эм информация къошуб бу статьягъа.
к • с • тЕвропаны къраллары
Австрия • Азербайджан • Албания • Андорра • Белоруссия • Бельгия • Болгария • Босния эм Герцеговина • Ватикан • Германия • Греция • Гюрджю1 • Дания • Ирландия • Исландия • Испания • Италия • Кипр2 • Къазакъстан1 • Къаратау • Латвия • Литва • Лихтенштейн • Люксембург • Маджар • Шимал Македония • Мальта • Молдавия • Монако • Нидерландла • Норвегия • Польша • Португалия • Румыния • Сан-Марино • Сербия • Словакия • Словения • Туркия1 • Украина • Уллу Британия • Финляндия • Франция • Хорватия • Чехия • Швейцария • Швеция • Россия1 • Эрмения2 • Эстония

Бойсуннган территорияла: Акротири эм Декелия • Аланд айрымканла • Гернси • Гибралтар • Джерси • Мэн айрымкан • Фарер айрымканла • Шпицберген • Ян-Майен


Танылмагъан къралла: Абхазия3 • Косово4 • Тау-Къарабах Республика • Приднестровье • Силенд • Шимал Кипр5 • Къыбыла Тегей3


1 Бир бёлюмю Азияда. 2 Географиягъа кёре саулайда Азияда орналгъанлыгъына, культурасы бла Европагъа кирген.


3 Юч БМО-ну члени кърал таныгъанды. 4 60 БМО-ну члени кърал таныгъанды. 5 Туркия таныгъанды.

Албания – Уикипедия

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания

Republika e Shqipërisë

Знаме      Герб
Национален химн
Himni i Flamurit
Наименование на местния жител: албанец

Местоположение на Албания

География и население
Площ 28 748 km²[1]
(на 140-о място)
Води 4,7%
Климат средиземноморски
Столица Тирана
Най-голям град Тирана
Официален език
Религия светска държава
Население (2020) Понижение 2 845 955[2]
Население (2017) 2 876 591
Гъстота на нас. 105 души/km²
(на 63-то място)
Градско нас. 62,1%
(на 95-о място)
Управление
Форма унитарна парламентарна конституционна република
Президент Илир Мета
Министър-председател Еди Рама
Организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
Княжество Арбърия 1190
Албанско кралство февруари 1272
Княжество Албания 1368
Лежка лига 2 март 1444
Независимост 28 ноември 1912
Първа република 31 януари 1925
Соц. република 11 януари 1946
Трета република 28 декември 1976
Четвърта република от 29 април 1991
Икономика
БВП (ППС, 2020) 42,594 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС) 14 866 щ.д.
БВП (ном., 2020) 16,753 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.) 5847 щ.д.
ИЧР (2018) Повишение 0,791 (висок)
(на 69-о място)
Коеф. на Джини (2017) Понижение 33,2 (среден)
Прод. на живота 76,4 години
(на 46-о място)
Детска смъртност 19,2/1000
(на 91-во място)
Грамотност 99,0%
(на 45-о място)
Валута Лек (ALL)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Формат на датата дд/мм/гггг
Авт. движение дясно
Код по ISO AL
Интернет домейн .al
Телефонен код +355
ITU префикс ZAA-ZAZ
Официален сайт www.e-albania.al
Република Албания в Общомедия

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.

Топонимът „Албания“ произлиза от средновековното латинско название на страната. Възможно е то да е произлязло от наименованието на илирийското племе албани (на албански: Albanët), отбелязано от Клавдий Птолемей, географ и астроном от Александрия, който съставя карта през 150 г. от н.е., на която е посочен градът Албанополис, разположен на североизток от град Дуръс[3]. От него, вероятно, е произлязло названието на средновековното селище под името Арбърия (Албанон или Арбанон), въпреки че няма никаква сигурност, че то се е намирало на мястото на древния Албанополис[4]. В своята история, написана през XI век, византийският историк Михаил Аталиат за пръв път споменава за албани, участвали във въстание против Константинопол през 1043 г., и за арбанити като поданици на херцога на Дирахия. През Средните векове албанците са наричали страната си Арбъри (на албански: Arbëri) или Арбъни (на албански: Arbëni), а себе си – арбъреши (на албански: Arbëreshë) или арбънеши (на албански: Arbëneshë)[5][6].

Понастоящем албанците наричат страната си Shqipëri или Shqipëria. Още през XVII век те постепенно заменят Arbëria и Arbëresh с топонима Shqipëria и етническия демоним Shqiptarë съответно. Shqipëria и Shqiptarë широко се интерпретират като „Земя на орли“ и „Деца на орли“[7][8]. Според една различна версия албанската дума Shqipëria произлиза от глагола „произношение“ („shqiptoj“), образуван от латинското excipere (разбирам). В такъв случай албанският ендоним по начало би бил термин, значещ „разбира“[9] или „излага мисъл, говори разбрано“.

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[10] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[11]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.[12]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[12]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[12]

Площта на Албания е 28 750 km², с 362 km брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 km граница с Гърция на юг и общо 438 km граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.[13] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[14]

Албанските Алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[15] В Централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.[16] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m н.в.[17] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.[16]

Долината на река Валбона в Албанските Алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 km в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 km, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[18] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[18] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[16]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[19] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.[20] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km².[21] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[21]

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[22] Средните температури в низините са около 7 °C през зимата и 24 °C през лятото, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[23] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[23]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.[24] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[25]

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 – 2003)

Население (1961 – 2003)

Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6%, отчетени са и 0,2% бахайци и др.[26]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[27]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%.[28] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[14] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[29] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания „Дружество Преспа“, Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество „Гора“ от Кукъс, дружество „Мир“ от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.

Според вестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Възрастова структура (2005) Сградата на парламента в Тирана

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от Министерски съвет, назначаван от него.

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Възрастова структура (2005) Области в Албания
  1. Берат – Берат
  2. Дебър – Пешкопия
  3. Драч – Драч
  4. Елбасан – Елбасан
  5. Фиер – Фиер
  6. Аргирокастро – Аргирокастро
  7. Корча – Корча
  8. Кукъс – Кукъс
  9. Лежа – Лежа
  10. Шкодра – Шкодра
  11. Тирана – Тирана
  12. Вльора – Вльора

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[30] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[31] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[12] Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[12]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на 21,28 милиарда щатски долара или около 6000 щатски долара на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от ⅓ от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[12]

Грамотността в Албания е 99,0%[32], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[32] и значително пред България.

  1. ↑ CIA World Factbook
  2. ↑ ec.europa.eu
  3. ↑ Madrugearu A, Gordon M. The wars of the Balkan Peninsula. Rowman & Littlefield, 2007. p. 146.
  4. ↑ The Illyrians by J. J. Wilkes, 1992, ISBN 978-0-631-19807-9, p. 279
  5. ↑ Pinocacozza.it Шаблон:It icon
  6. Casanova. Radio-Arberesh.eu. // Radio-Arberesh. Посетен на 2019-06-04.
  7. ↑ Kristo Frasheri. History of Albania (A Brief Overview). Tirana, 1964.
  8. Lloshi, Xhevat. The Albanian Language. // United Nations Development Programme. Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 2019-06-04.
  9. ↑ Албанцы
  10. ↑ Мете 2007, с. 249.
  11. ↑ Мете 2007, с. 260 – 261.
  12. а б в г д е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 17 февруари 2011.
  13. ↑ БК, 1992, pp. 57 – 58
  14. а б БК, 1992, p. xxviii
  15. ↑ БК, 1992, p. 59
  16. а б в БК, 1992, p. 60
  17. ↑ Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  18. а б БК, 1992, pp. 59 – 60
  19. ↑ БК, 1992, p. 61
  20. ↑ БК, 1992, pp. 63
  21. а б БК, 1992, p. 64
  22. ↑ БК, 1992, pp. 64 – 65
  23. а б БК, 1992, p. 65
  24. ↑ БК, 1992, p. 140
  25. ↑ БК, 1992, pp. 142 – 143
  26. ↑ World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  27. CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 21 август 2013.
  28. ↑ www.state.gov
  29. Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..
  30. ↑ Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  31. Albania’s GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.
  32. а б Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Албания — Викисловарь

Морфологические и синтаксические свойства[править]

падеж ед. ч. мн. ч.
Им. Алба́ния Алба́нии
Р. Алба́нии Алба́ний
Д. Алба́нии Алба́ниям
В. Алба́нию Алба́нии
Тв. Алба́нией
Алба́ниею
Алба́ниями
Пр. Алба́нии Алба́ниях

Ал-ба́-ни·я

Существительное, неодушевлённое, женский род, 1-е склонение (тип склонения 7a по классификации А. А. Зализняка).

Имя собственное, топоним.

Корень: -Албаниj-; окончание: .

Произношение[править]

  • МФА: [ɐɫˈbanʲɪɪ̯ə] 

Семантические свойства[править]

Значение[править]
  1. Государство в южной Европе, на Балканах, омывается Адриатическим морем ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).
Синонимы[править]
  1. Республика Албания
Гиперонимы[править]
  1. страна, государство
Гипонимы[править]
  1. Тирана

Родственные слова[править]

албан
  • уменьш.-ласк. формы: албаночка
  • топонимы:
  • пр. существительные: албанец, албанка, албанизация, албанист, албанистика, албанистка, албанофилия, албанофил, албанофобия, албанофоб, деалбанизация
  • прилагательные: албанофильский, албанофобский, албанский, антиалбанский, новоалбанский, проалбанский, староалбанский
  • глаголы: албанизировать, деалбанизировать
  • наречия: по-албански

Этимология[править]

Происходит от средневек. греч. Αλβανία.

Перевод[править]

Морфологические и синтаксические свойства[править]

Ед. Албания
Ед. об. Албания
Ед. суб. Албания
Мн. Албания
Мн. сов. Албания
Числ. Албания
Зв.

Существительное, неизменяемое.

Имя собственное, топоним.

Произношение[править]

Семантические свойства[править]

Значение[править]
  1. Албания
Гиперонимы[править]
  1. държава

Родственные слова[править]

Этимология[править]

Происходит от средневек. греч. Αλβανία.

90000 Albania | History, Geography, Customs, & Traditions 90001 90002 90003 Albania 90004, country in southern Europe, located in the western part of the Balkan Peninsula on the Strait of Otranto, the southern entrance to the Adriatic Sea. The capital city is Tirana (Tiranë). 90005 90006 90002 Britannica Quiz 90005 90002 History Lesson: Fact or Fiction? 90005 90002 World Heritage Sites are places of cultural significance.90005 90002 Albanians refer to themselves as 90014 shqiptarë 90015 -often taken to mean «sons of eagles,» though it may well refer to «those associated with the 90014 shqip 90015 (i.e., Albanian) language» -and to their country as Shqipëria. They generally consider themselves to be descendants of the ancient Illyrians, who lived in central Europe and migrated southward to the territory of Albania at the beginning of the Bronze Age, about 2000 bce. They have lived in relative isolation and obscurity through most of their difficult history, in part because of the rugged terrain of their mountainous land but also because of a complex of historical, cultural, and social factors.90005 90003 Albania 90004 90021 Encyclopædia Britannica, Inc. 90022 90002 Because of its location on the Adriatic and Ionian seas, Albania has long served as a bridgehead for various nations and empires seeking conquest abroad. In the 2nd century bce the Illyrians were conquered by the Romans, and from the end of the 4th century ce they were ruled by the Byzantine Empire. After suffering centuries of invasion by Visigoths, Huns, Bulgars, and Slavs, the Albanians were finally conquered by the Ottoman Turks in the 15th century.Ottoman rule cut off Albania from Western civilization for more than four centuries, but in the late 19th century the country began to remove itself from Ottoman influence and to rediscover old affinities and common interests with the West. 90005 90002 Albania was declared independent in 1912 but the following year the demarcation of its boundaries by the great powers of Europe (Austria-Hungary, Britain, France, Germany, Italy, and Russia) assigned about half its territory and people to neighbouring states .Ruled as a monarchy between the World Wars, Albania emerged from the violence of World War II as a communist state that fiercely protected its sovereignty and in which almost all aspects of life were controlled by the ruling party. But with the collapse of other communist regimes beginning in 1989, new social forces and democratic political parties emerged in Albania. That shift reflected the country’s continuing orientation toward the West, and it accorded with the Albanian people’s long-standing appreciation of Western technology and cultural achievements-even while retaining their own ethnic identity, cultural heritage, and individuality.90005 Get exclusive access to content from our тисяча сімсот шістьдесят вісім First Edition with your subscription. Subscribe today .

Отправить ответ

avatar
  Подписаться  
Уведомление о