| Полное и сокращенное наименование | Общество с ограниченной ответственностью «Регион» / (ООО «Регион») |
| Организационно-правовая форма | Общество с ограниченной ответственностью |
| Система налогообложения | ОСН ( по основному виду деятельности – оптовая торговля) + ЕНВД (по дополнительному виду деятельности – грузоперевозки) |
| ОГРН | 1063810030316 |
| Дата государственной регистрации | 12.12.2006 |
| ИНН | 3810044361 |
| КПП | 032301001 |
| Юридический адрес | 670033, Бурятия Респ, Улан-Удэ г, Денисова ул, дом № 13, строение 25 |
| Адрес для корреспонденции | 664002, г. Иркутск-02, а/я № 134 |
| 664024, Иркутская область, г. Иркутск, ул. Трактовая,1 / 381045002 664024, Иркутская область, г. Иркутск, ул. Трактовая, д.20/4 / 381045001 |
|
| Номера контактных телефонов | 8 (3952) 799-444, 8 (3012) 20-44-55 |
| Факс | 8 (3012) 20-44-53 |
| e-mail: | [email protected], [email protected] |
| Генеральный директор | Макаров Петр Владимирович |
| На основании | Устава |
| Сот. телефон | +7 914 8995666 |
| Директор | Клочихин Сергей Владимирович |
| Сот. телефон | +7 914 9816110 |
| Главный бухгалтер | Выборова Светлана Олеговна |
| e-mail: | [email protected] |
| Банковские реквизиты | Расчетный счет — 40702810707000435078 Корреспондентский счет — 30101810300000000799 БИК – 045004799 СИБИРСКИЙ ФИЛИАЛ АО «РАЙФФАЙЗЕНБАНК» Г. НОВОСИБИРСК |
| Коды форм федерального государственного статистического наблюдени | ОКПО – 97706250 ОКВЭД – 46.3, 46.21, 49.4 ОКФС – 16; ОКОПФ – 12165; ОКТМО — 81701000 |
www.region-baikal.pro
Состав и границы Байкальского региона (Атлас 2009 г.) | ИРКИПЕДИЯ
В Байкальский регион входят три субъекта РФ, объединяемые принадлежностью к бассейну озера Байкал – феномену мирового значения. Сегодня это Иркутская область, Республика Бурятия, Забайкальский край. До недавнего времени отдельными субъектами РФ были Усть-Ордынский Бурятский автономный округ (вошел в состав Иркутской области) и Агинский Бурятский автономный округ (вошел в состав Забайкальского края).
Общая площадь региона составляет 1558,1 тыс. км², население – 4586,5 тыс. чел. (на 01.01.2008 г.). По субъектам РФ территория и население распределяются следующим образом:
Рис.1 Распределение территории и населения Байкальского региона по субъектам РФ
Регион обладает всеми признаками ландшафтно-экологической и хозяйственно-культурной целостности.Географическое и геополитическое положение Байкальского региона также выгодно отличается от соседних регионов. Располагаясь между Сибирью и Дальним Востоком, эта территория, имеющая хорошие выходы в страны Центральной и Восточной Азии, всегда использовалась Россией для установления контактов и торговли с этими странами, а также служила базой для освоения Ближнего Севера и Приамурья. В советское время она стала военно-стратегическим плацдармом, а в экономическом плане превратилась в транзитно-буферный регион.
В настоящее время, когда Россия стала открытой мировому сообществу, стратегическая роль географического положения Байкальского региона еще более усилилась. Этому способствовало, прежде всего, его транспортно-географическое положение. Регион представляет собой звено межконтинентальных транзитных железнодорожных магистралей – Транссибирской и Байкало-Амурской, имеет прямые железнодорожные выходы на Китай и Монголию. По его территории проходят все магистральные транспортно-коммуникационные линии связи, международные и внутрироссийские авиалинии, включая кроссполярные маршруты между странами Южной и Юго-восточной Азии, а также американским континентом.
Читайте в Иркипедии
- Административно-территориальное устройство Байкальского региона
- Муниципальные образования Байкальского региона
- Цветной космический снимок Байкальского региона
irkipedia.ru
О компании
«Регион» растет и развивается на рынке уже 23 года.
Но в 1996 г. наша компания представляла собой небольшой склад (200 м²), куда первое время мы самостоятельно возили бакалейную продукцию с Алтая, закупали, разгружали и делали другую работу.
Постепенно наш склад рос. 200 м² превратились в 700, а после и в 3000 м². Много раз меняли помещения, пытаясь найти идеальное, соответствующее всем целям компании. Мы понимали, как этот параметр влияет на обслуживание клиентов.
Увеличив площадь складов до 3000 м², мы создали бренд «Регион» и начали фасовать продукцию в мешки уже под брендом «Регион».
В 2001 г. открылся первый филиал компании «Регион» в Улан-Удэ, тогда же начался и активный рост бренда.
На сегодняшнее время мы имеем склады более чем на 10 000 м² с современной техникой и устройствами – это помогает нам качественно обслуживать клиентов и укладываться в установленные сроки.
Другим преимуществом нашей компании является возможность приобрести товар сразу же, поскольку в Иркутске и в Улан-Удэ каждая позиция имеется в наличии в количестве не менее одного вагона! Вам не нужно ждать, пока приедет товар, мы сразу же отправим его и поможем вам сократить расходы на логистику и уменьшить стоимость товара.
За счет огромного объема поставок, долгого развития на рынке и особых привилегий компания «Регион» обеспечивает своих клиентов лучшими ценами в Иркутске.
Сотрудники г. Иркутск
Макаров Петр Владимирович
Генеральный директор
Макаров Дмитрий Петрович
Исполнительный директор
Алексеев Дмитрий Михайлович
Главный юрист
Сотрудники Улан-Удэ
www.region-baikal.pro
Байкальский регион // Винокуров М.А., Суходолов А.П. Экономика Иркутской области | ИРКИПЕДИЯ
Байкальский регион охватывает территорию водосборного бассейна Байкала и включает в себя три субъекта Российской Федерации (Иркутскую и Читинскую области, Республику Бурятию), а также Монголию (табл. 37.1). Хозяйственная деятельность указанных территорий, осуществляемая в пределах его водосборного бассейна, так или иначе влияет на экологическое состояние Байкала.
Таблица 37.1
Территория и численность населения Байкальского региона, 2000 г.
Территория | Площадь территории, тыс. км2 | Численность населения, тыс. чел. |
Территория Российской Федерации |
Иркутская область | 767,9 | 2 735 |
Читинская область | 431,5 | 1 249 |
Республика Бурятия | 351,3 | 1 029 |
Итого | 1 550,7 | 5013 |
Зарубежная территория
|
Понятие «Байкальский регион» появилось сравнительно недавно. До этого общепринятыми в региональной экономике терминами были «Прибайкалье» (прилегающая к Байкалу часть Иркутской области) и «Забайкалье» (часть Республики Бурятии и Читинской области).
Новое понятие отражает более комплексный взгляд на регион и охватывает весь водосборный бассейн озера (включая бассейн р. Селенги на территории Монголии). Оно учитывает необходимость объединить усилия различных субъектов и административных районов в деле реализации различных мероприятий (экономических, организационных, технологических и природоохранных) по сохранению уникальной экосистемы Байкала. При этом озеро и его водосборный бассейн выступают системообразующим ядром региона.
Рассказ о проблемах взаимодействия экологии и экономики этой уникальной территории мы начнем с краткой характеристики Байкала и истории хозяйственного освоения его бассейна.
irkipedia.ru
Байкал – Уикипедия
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Това е най-дълбокото езеро в света (1642 m[2]) и най-големият природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) – езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15 – 20 km участък, намиращ се на изток от Ангара. [3] Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. [4] От 1956 г. езерото става част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m. [5]
Байкал се намира в Азия, на територията на Русия, на границата на Иркутска област и Република Бурятия. Езерото се намира в своеобразна котловина, обградена от всички страни от планински хребети и върхове и е силно сеизмичен район. Земетресенията са много често явление в околностите на Байкал. Възрастта на езерото е около 25 – 30 млн години. Дължината на езеро Байкал е 636 km (във формата на гигантски полумесец), ширината се колебае между 25 и 80 km. Площта му е 31 722 km2 (без островите), което е равно приблизително на територията на държави като Белгия, Нидерландия или Дания, и нарежда езерото на шесто място по площ сред езерата в света. Обемът на водната маса е 23 000 km3 (което прави 22% от световните запаси на сладка вода). По обем се нарежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия е дълга 2100 km.
Максималната дълбочина на езерото е 1642 m[6] – открита през 1983 г. от Леонид Колотило и А. Сулимов, по време на хидрографски работи при експедиция на Министерството на отбраната на СССР[7], в точка с координати 53°14′59″ с. ш. 108°05′11″ и. д. / 53.249722° с. ш. 108.086389° и. д.53.249722, 108.086389, което го прави най-дълбокото езеро на Земята.
Сравнителна схема на Каспийско море и езерата Байкал и ТанганикаМаксималната дълбочина е нанесена на карта през 1992 г.[8] и потвърдена през 2002 г. в резултат на изпълнението на съвместен белгийско-испанско-руски проект по създаването на нова батиметрична карта на Байкал, при която са означени дълбочините в 1 312 788 точки от акваторията на езерото (числата са получени в резултат на изчисляване на данните от акустичното сондиране, съчетани с допълнителна батиметрична информация, в това число ехолокация и сеизмично профилиране. Един от авторите на откритието на максималната дълбочина – Леонид Колотило, участва и в този проект.) [9]
Ако се отчете фактът, че водната повърхност на езерото се намира на 455,5 m над морското равнище, то най-ниската му точка се пада на 1186,5 m под морското равнище, което го превръща в една от най-дълбоките континентални падини. [10] Средната дълбочина на Байкал е 744,4 m [11] и също превишава максималната дълбочина на много от най-дълбоките езера в света.
Притоци[редактиране | редактиране на кода]
Според изследване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 реки и потока,[12] като в това число са взети предвид само постоянните притоци. Няма по-съвременни данни по този въпрос, но понякога като цифри се посочват 544 или дори 1123 (които показват резултата от броя на всички, а не само на постоянните притоци). Смята се също, че в резултат на въздействието на човешката дейност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали голям брой постоянни притоци.[13]
Най-големите притоци на езерото Байкал са реките Селенга, Горна Ангара, Баргузин, Турка, Снежная и Сарма. От Байкал изтича само една река – Ангара.[14]
Острови и полуострови[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Байкал се намират 27 острова, включващи групата острови Ушкани, остров Олхон, остров Ярки Най-големият от тях е Олхон (71 km на дължина и 12 km на широчина, разположен почти в центъра на езерото край западния му бряг, площ – 729 km²[15], по други данни – 700 km²[16]. Най-големият полуостров е Свети Нос.
Релеф на дъното[редактиране | редактиране на кода]
Залез над Байкал в Нови ЕнхалукДънота на езерото има силно изразен релеф. Покрай цялото крайбрежие на Байкал, в по-голяма или по-малка степен са развити крайбрежни шелфове и подводни склонове; изразено е ложето на трите основни езерни котловини; има подводни плитчини и дори подводни хребети.
Дъното на Байкал се дели на три котловини: Южна, Централна и Северна, отделени една от друга с два хребета – Академически и Селенгински[17].
Добре изразен е Академическият хребет, простиращ се от остров Олхон до островите Ушкани, които са най-високата му част. Дължината му е около 100 km, максималната височина над дъното на Байкал е 1 848 m. Дебелината на утаечните слоеве в Байкал, установена по гравиметричен способ, достига около 6 хиляди метра, което означава, че в Байкал са потопени някои от най-високите планини в света, с височина над 7 000 m[18].
Байкалската вода е изключително прозрачнаОсновните свойства на байкалската вода се характеризират с това, че в нея има много малки количества разтворени и измерени минерални вещества, нищожно малко органични примеси и много кислород.
В значителна степен чистотата на водата в Байкал се поддържа от дейността на микроскопичния рак епишура който използва органика, пропускайки байкалската вода през организма си. Байкалската епишура (на латински: Epischura baicalensis) е вид ракообразно от подвид Copepoda. Размерът на възрастния екземпляр е около 1,5 mm. Eпишурата играе важна роля в екосистемата на езерото, намира се във всички слоеве и формира до 90 % от биомасата на Байкал. Чистотата на езерната вода се дължи именно на епишурата.[19]
Водата в Байкал е хладна. Температурата на повърхностния слой в Байкал през лятото е 8 – 9 °С, в отделни заливи – до 15 °C. Температурата на по-дълбоките слоеве е около 4 °C. Максималната измерена температура в отделни заливи е 23 °C[20].
Проучване на ледената покривка на езерото с моторна лодка на въздушна възглавница Хивус-10Водата в езерото е толкова прозрачна, че отделни камъни и различни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е възможно обикновено през пролетта, когато водата в езерото има син цвят. През лятото, както и през есента, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8 – 10 m. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли (96,7 mg/l [21]), че може да се използва вместо дестилирана вода. Бреговете се заледяват в зимно време.
В периода на замразяване (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва напълно, с изключение на малък участък с 15 – 20 km дължина, намиращ се край началото на Ангара.[22] Периодът на корабоплаване за пътници и товарни кораби обикновено е от юни до септември; научноизследователските кораби започват навигация след изчистването на езерото от леда и я завършват при замръзването му, т.е. от май до януари.[23]
Към края на зимата, дебелината на леда на езерото достига 1 m, а в заливите – 1,5 – 2 m. При силен студ пукнатини разчупват леда на отделни полета. Дължината на такива пукнатини е 10 – 30 km, а ширината им – 2 – 3 m. Напукването се случва всяка година в едни и същи райони на езерото. Те са придружени от силен пукот, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не загиват от липса на кислород. Байкалският лед освен това е много прозрачен и през него проникват слънчеви лъчи, затова във водата бурно се развиват планктонни водорасли,[24] отделящи кислород.
Снимка на Байкал от космосаПроизходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно се определя от учените на 25 – 35 млн. години. Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10 – 15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.
Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от Александър Татаринов през 2009 г., която получава косвени потвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата „Мир“ в Байкал – дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната брегова линия на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части – 150 хил. години. [25]
Безспорно е това, че езерото е разположено в рифтова падина и по геологическия си строеж прилича, например, на басейна на Мъртво море. Едни изследователи обясняват образуването на Байкал с разположението му в зона на трансформен разлом, други предполагат наличието на горещ мантиен поток под Байкал, трети обясняват образуването на падината на пасивен рифтинг в резултат на сблъсъците на Евразийската и Индийската плочи. Образуването на езерото продължава и до днес – в околностите на Байкал постоянно стават земетресения. Има предположения за това, че огъването на падината е свързано с образуването на вакуумни кухини, възникнали през четвъртичния период, вследствие на изливането на базалта на повърхността.
Водната маса на Байкал оказва влияние на климата на крайбрежните области. Зимата е мека, а лятото – прохладно. Настъпването на есента на Байкал е с 10 – 15 дни по-късно в сравнение с околните райони, и тя често е доста продължителна.
Районът на Байкал се отличава с голяма сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшое Голоустное тя достига до 2 524 часа, което е повече, отколкото на черноморските курорти на Русия, и е рекорд за страната. Дните без слънце в годината в селището са само 37, а на остров Олхон – 48.
Особена черта на местния климат са специфичните байкалски ветрове, които имат собствени названия – баргузин, сарма, верховик и култук.
Брегът на Байкал край село СухаяРайонът на Байкал (т.н. Байкалска рифтова зона) се отнася към териториите с висока сеизмичност: в него редовно се случват земетресения, силата но повечето от които е един-два бала по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Често обаче има и по-силни; така например, през 1862 г. при десетобалното Кударинско земетресение в северната част на делтата на река Селенга, под вода се озовава участък от сушата с площ от 200 km² с 6 улуса, в които живеели 1 300 души, и така се образува залива Провал. Силни земетресения са отбелязани през 1903 (Байкалско), 1950 (Мондинско), 1957 (Муйско) и 1959 г. (Централнобайкалско). Епицентърът на Централнобайкалското земетресение е бил на дъното на Байкал в района на селището Сухая (югоизточното крабрежие), а силата му е достигнала 9 бала. В Улан Уде и Иркутске силата му е достигнала 5 – 6 бала, като е причинило пукнатини и незначителни разрушения на някои здания и постройки. Последните силни земетресения на Байкал са от август 2008 (9 бала) и февруари 2010 г. (6,1 бала).
В Байкал досега са регистрирани 2 630 вида растения и животни, 2/3 от които се срещат единствено в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият вид сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.
Име[редактиране | редактиране на кода]
Не е установено със сигурност откъде идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези, изредени по-долу.
- „Бай-Кул“ (киргизски) означава „богато езеро“
- „Бей-Хай“ (китайски) означава „северно море“
- „Байгъал“ (якутски) означава „море, голяма дълбока вода“
- „Байгаал-Далай“ (монголски) означава „природно море“
Заселване на крайбрежието[редактиране | редактиране на кода]
По думи на местни жители, записани през 30-те години на 20 век, до 12 – 13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите, които започват активно да заселват отначало западното крайбрежие на езерото, а после и Задбайкалието. Първите руски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17—началото на 18 век. [26][27] Първият руски откривател на Байкал е казакът Курбат Иванов.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Иркутск и околностите, направена през 1699 – 1701 г. от Семьон Ремезов. Мащабът на Байкал е силно намален. Посоката север е в долния ляв ъгъл на картата.Малко се е знаело за Байкал преди започването на работата по изграждането на Транссибирската железопътна линия. Трябвало да се построят 200 моста и 33 тунела, за да се преодолеят живописните хребети около Байкал. По това време (1896 – 1902 г.) е организирана голяма хидрогеографска експедиция с ръководител Фьодор Дриженко, по време на която е изработен първият подробен атлас на байкалските дълбини. Ян Черски е първият учен, картографирал цялата брегова ивица на езерото през 1886 г.
Река Селенга е най-големият приток на езерото, като обемът на речния ѝ отток е 30 km³ на година,[28] което превишава половината от общия речен отток в Байкал. На територията на Монголия основен източник на замърсяване в басейна на Селенга и впоследствие – в Байкал, е град Улан Батор, както и златодобивните предприятия в Заамар и предприятията за добив на полезни изкопаеми в горните течения на реките Орхон и Хараа-Гол[29]. Освен тях, други значими източници на замърсяване са промишлените предприятия в град Дархан, голям индустриален център в Северна Монголия, където работят строителни комбинати, фабрика за обработка на кожи, стоманодобивен завод и предприятия от хранителната промишленост[29].
На територията на Русия основен замърсител на Селенга е град Улан Уде, чиито пречиствателни съоръжения не успяват дя се справят с пречистването на отпадните води от промишлеността и комуналното строителство до нормативните нива.[30] Повечето пречиствателни съоръжения в малките населени селища в басейна на езерото Байкал на територията на Бурятия са в аварийно състояние, а в редица населени пунктове пречиствателни канализационни съоръжения или канализация като цяло, въобще липсват.
Продължително време остава нерешен проблема със замърсяването на река Селенга с нефтопродукти в района на селището Стеклозавод. Друга част от замърсяванията във водите на Байкал постъпва от Забайкалския край по реките Чикой и Хилок, които са главни притоци но Селенга[30].
Сериозна заплаха за екологичната безопасност на езерото Байкал са производствените и битовите отпадъци. Само малка част от натрупаните производствени отпадъци се подлага на утилизация. Един от примерите за екологичните последствия от дейността на ликвидираните предприятия са отпадъците, натрупани между 1934 и 2001 г. – в периода на дейността на Джидинския волфрам-молибденов комбинат, в резултат на която около една трета от територията на град Закаменск е подложена на повишено замърсяване, а в езерото Байкал години след това продължават да попадат различни химични елементи от висок клас на опасност. В резултат на заустването на замърсяващи вещества, река Модонкул в района на Закаменск по хидрохимични показатели и досега се характеризира като най-замърсената река в Байкалската природна зона.[30]
В края на 2014 г. учените отбелязват опасно ниско ниво на езерото, което се отразява крайно отрицателно на цялата му биосистема[31]. Това се свързва с дейността на енергийните компании и извънредно маловодната последна година.
Туристи на БайкалЖелаещите да посетят Байкал по правило отначало се отправят към един от близките големи градове: Иркутск, Улан Уде или Северобайкалск. Пътувайки по Транссибирската магистрала между Иркутск и Улан Уде, Байкал може да се наблюдава с часове през прозореца на влака.
На 65 km от Иркутск, на брега на езерото край началото на Ангара е разположено селището Листвянка – едно от популярните места за туризъм на Байкал. Достигането до него от областния център може да стане с автобус или лодка за около час. От Листвянка започват голям брой круизи по езерото. Най-популярните маршрути са от селището до Болшие Коти, до полуостров Свети нос, остров Олхон и други.
На брега на Байкал се намира и градовете Слюдянка и Байкалск. В Слюдянка има железопътна гара, построена изцяло от мрамор. В Байкалск има ски писти, през лятото работи лифт; в слънчево време може да се види противоположната страна на езерото с разклоненията на Байкалския хребет.
На източния бряг популярност сред туристите има Баргузинския залив, откъдето продължава строителството на туристическо-рекреационна зона. В село Максимиха може да се започне обиколка с посещение на полуостров Свети нос. Има и конни и пеши походи. Южно от него са селищата Нови Енхалук, Заречие, Сухая. Между Енхалук и Сухая се намира сероводородния термален извор Загза.
Едно от най-красивите места в Байкал е Чивиркуйския залив, който има много живописни заливчета, закътани острови, лечебни извори. Хубава гледка към залива се открива от върха на Свети нос, до който може да се стигне от селището Уст-Баргузин.
На 30 km южно от устието на река Селенга е заливът Посолски Cор, където има два туристически лагера – Култушная и Байкалски прибой. Много от къмпингите предоставят туристически услуги.
Почти на крайната северна точка на езерото работи курортът Хакуси, до който може да се стигне само с лодка от селището Нижнеангарск или град Северобайкалск или по леда през зимата.
През различни райони около езерото минава Голямото байкалско трасе – система от екопътеки и един от най-добрите начини за туристите да се запознаят с природата и да се насладят на различни гледки и панорами от езерото Байкал.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На Байкал и около него се намират множество паметници на природата, културата, както и исторически и археологически забележителности. Някои от тях са:
- Ако водата на Байкал (23 615 390 km³[32]), се раздели на гражданите на Русия (141 927 297 души[33]), то всеки от тях ще има около 166,4 хиляди m³ вода, което представлява примерно 2 773 железопътни цистерни по 60 тона.
- По изследоването на Леонид Колотило „Цената на Байкал“[34], стойността на водата в езерото е 236 трилиона долара. Статията му предизвиква определен интерес[35][36], в това число и в „Гринпийс Русия“[37], а Владимир Жириновски се позовава на нея (без да посочи автора на статията) в интервю по телевизия „Вести 24“[38].
- През 1965 г. киностудия Горки заснема кинокомедията „Идвайте на Байкал“.
- През 1969 същата киностудия прави филма „На езерото“.
- През 1992 г. киностудия „Леннаучфилм“ заснима научнопопулярния филм „Байкалски предания“ (режисьор-оператор Виктор Петров). Филмът разказва за географските и природни дадености на езерото, както и историята на народите по бреговете му.
- 2011 – художественият филм „Сатисфакция“ с участието на Евгений Гришковец. Действието се развива на брега на Байкал в селището Листвянка (хотел „Маяк“).
- 2011 – художественият филм „На Байкал“[39].
- 2012 – художественият филм „На Байкал 2“.
Езерото във филателията:
 |  |  |  |
| 1959 г.: Езеро Байкал | 1966 г.: Промишлен риболов на Байкал | 1966 г.: Байкалска есетра | 1966 г.: Байкалски хариус |
bg.wikipedia.org