Жана зеландия – Жаңа Зеландия — Уикипедия

Яңа Зеландия (ингл. New Zealand, маорича Aotearoa) – Тын океанның көньяк-көнбатышында урнашкан дәүләт. Ике зур (Көньяк утрау һәм Төньяк) һәм күп (700гә якын) кечкенә утрауларда урнашкан. Дәүләтнең башкаласы – Веллингтон каласы (ингл. Wellington). Яңа Зеландия халкы саны – якынча 4 284 мең кеше.

Яңа Зеландия Кук бугазы аерган Төньяк һәм Көньяк утрауларда урнашкан. Яңа Зеландиягә Тын океандагы берничә кече утраулар да керә. Илнең 3/4 өлеше тау вә калкулыклардан гыйбарәт. Яр буе һәм елга үзәннәре — уйсулыклар. Төньяк утрауда җир тетрәүләр ешрак була, сүнмәгән янартаулар, гейзерлар, кайнар минераль су чыганаклары бар. Көньяк утрауда Көньяк Альп таулары урнашкан (иң биек җире 3764 м — Кук тавы; тау түбәләрендә мәңгелек кар һәм бозлыклар бар). Төньяк утрау янындагы шельфта нефть, газ, тимер, бакыр, полиметалл рудалары, алтын, күмер чыганаклары бар.

Субтропик диңгез килматы, кырый көньякта уртача климат. Июльнең уртача температурасы төньякта +12°, көньякта +5°, гыйнварның уртача температурасы төньякта +19°, көньякта +14°. Уртача еллык явым 400–700 мм, тау битләүләрендә 2000–5000 мм. Елгалары күп сулы, һидроэнергетик ресурсларга бай. Иң эре елгасы — Уайкато (озынлыгы 354 км).

Яңа Зеландиядә сары, кара һәм кәстәнә туфраклар, тауларда тау-урман, тау-болын туфраклары таралган.

Хайваннар һәм үсемлекләр дөньясы[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Урман башлыча биек тауларда сакланып калган. Үсемлекләрнең 75%тан артыгы эндемик. Абага, эпифит агачы һәм лианалар, җирле агач төрләре (каури, намаки, риму, тарайро һәм башкалар) күп.

Хайваннар дөньясы ярлы. Имезүчеләрдән күсе, эт, ярканатлар, сөйрәлүчеләрдән туатара, кошлардан пингвин, акчарлак һәм башкалар күп. Очмый торган кошлардан киви, уека, моа һәм чебенче, песнәк, сыерчык бар. Соңгы 100 ел дәвамында хайваннар дөньясы болан, төлке, куян һәм башкалар хисабына баеган. Яңа Зеландиядә 10 милли парк (Маунт-Кук, Тонгариро, Фордлен һәм башкалар), 2 диңгез паркы, резерватлар бар.

10—14 гасырларда Яңа Зеландиягә маориләр килеп урнашканнар. Аурупалылардан иң беренче булып утрауларга 1642 елда нидерланд диңгезчесе Абел Тасман барган. 1769—70 елларда инглиз диңгез сәяхәтчесе Җ.Кук утрауларны тәдкыйк иткән. 19 гасырның башында аурупалыларның беренче торак пунктлары пәйда булды. Шул ук вакытта маориләр җирләрен басып алу процессы башланды. 1840 елда инглиз мөһаҗирләре Велиингтон шәһәренә нигез салганнар. 1840 елда Бөекбритания Яңа Зеландияне үз мөстәмләкәсенә әйләндергән. 1843 елда маориләрнең иңглиз мөстәмләкәчеләренә каршы кораллы баш күтәрү башланган. 1872 елга килеп маориләрнең каршылыгы тулысынча дирлек бастырылган. 1907 елда Яңа Зеландия доминион статусын алган. Беренче бөтендөнья сугышында Бөекбритания ягында булган. Сугыштан соң Яңа Зеландия Алманиянең элекке мөстәмләкәләре булган Көнбатыш Самоа Һәм Науруны идарә итү өчен Бөекбритания һәм Аустралия белән берлектә мандат алган. 1926 елгы империя конференциясе һәм 1931 елгы Вестминстер статуты белән расланган карарлар нигезендә Яңа Зеландия тышкы һәм эчке эшләрдә тулы мөстәкыйльлеккә ия булды. Икенче бөтендөнья сугышында антифашистик коалиция ягында булган. 1945 елдан — БМО әгъзасы.

Халкының төп өлеше — яңазеландиялеләр; алар яңазеландияле инглизләр һәм маориләргә (15%) бүленә. Моннан тыш, полинезиялеләр, инглиз, шотланд, ирланд, кытай, hинд һ.б. халыклар яши. Рәсми теләр — инглиз һәм маори теллере. Диндарларның күбесе — протестантлар. Шәһәр халкы — 85%. Эре шәһәрләр: Веллиңтон, Окленд, Крайстчөрч.

Эре шәһәрләр[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Тышкы территорияләр[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Башка территорияләр[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Яңа Зеладия — авыл хуҗалыгы югары дәрәҗәдә үсеш алган индустриаль-аграр дәүләт. Тулаем эчке продуктта авыл хуҗалыгы 7%, сәнәгать 19%, хезмәт күрсәтү тармагы 74%ны тәшкил итә. 2013 елгы мәгълүматларына күрә, Яңа Зеландия экспорты 61.722 миллиард яңазеланд долларын тәшкил итә^[8]; төп партнерлар — Аустралия — 21.0%, Кытай — 15.0%, АКШ — 9.2%, Япония — 7.0%.^[9] Төп экспорт таварлары — сөт мәхсулатлары, ит, йон, урман мәхсулатлары, балык, машиналар.

Яңа Зеландия экспорты 59.076 миллиард яңазеланд долларын тәшкил итә^[10]; төп партнелар: Кытай — 16.4%, Аустралия — 15.2%, АКШ — 9.3%, Япония — 6.5%, Сингапур — 4.8%, Алмания — 4.4%.^[10] Төп импорт таварлары — машиналар һәм җиһазлар, транспорт васитәләре, очкычлар, нефть, электроника, текстиль, пластмасслар.

Авыл хуҗалыгының нигезе — сөт, ит вә ит-йон терлекчелеге. Фураҗ культуралары, бодай, арпа, солы, бөртекле-кузаклылар, яшелчәләр игелә. Җиләк-җимеш, шул исәптә, киви җитештерелә. Бакчачылык (цитрус җимешләр, алма, армут, шафталы, төчечия), йөземчелек алган. Балык һәм кит тотыла. Урманда агач хәзерләнелә.

Сәнәгать[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Сәнәгатьтә азык-төлек вә җиңел сәнәгать үсеш алган. Кара һәм төсле металлургия, машиналар төзү, агач эшкәртү, целлюлоза-кәгазь, химия, тукымачылык сәнәгате кәсәбәләре (предприятиеләре) бар. Әлүмин, пыласмас, ашламалар, цемент, фәгъфур заводлары бар. Табигый газ, тимер рудасы, бакыр, кургашын, тутыя, алтын, көмеш, күмер, титан, магнетит комы чыгарыла.

Транспорт[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Транспортта диңгез транспортының әһәмияте зур. Эре портлар: Веллиңтон, Окленд, Литлтон. Тимер юллар озынлыгы 3,9 мең километр^[11], автомобиль юллары озынлыгы 92 мең км. Эре аэропортлар — Окленд, Крайстчөрч, Веллиңтон.

tt.wikipedia.org

Нова Зеландия – Уикипедия

Нова Зеландия
на маорски: Aotearoa на английски: New Zealand
Национален химн: God Defend New Zealand
Местоположение на Нова Зеландия
География и население
Площ	268 021,0 km² (на 75-то място)
Води	1.6%
Столица	Уелингтън 41°17′ ю. ш. 174°27′ и. д. / 41.283333° ю. ш. 174.45° и. д.-41.283333, 174.45
Най-голям град	Окланд
Официален език	английски, маорски
Население (пребр., 2018)	4 907 690 (на 120-то място)
Гъстота на нас.	18,2 души/km² (на 203-то място)
Управление
Форма	Парламентарна монархия
Монарх	Елизабет II
Министър-председател	Джасинда Ардерн
История
Независимост от Великобритания	26 септември 1907
Икономика
БВП (ППС, 2018)	$198,52 млрд.
БВП на човек (ППС)	$40,118
БВП (ном., 2018)	$220,89 млрд.
БВП на човек (ном.)	$44,639
ИЧР (2017)	0.917 (висок) (16-то)
Коеф. на Джини (2014)	33.0 (среден)
Валута	Новозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зона	UTC+12
Код по ISO	NZ
Интернет домейн	.nz
Телефонен код	+64
Нова Зеландия в Общомедия

Нова Зеландия е държава в югозападната част на Тихия океан, състояща се от два големи и множество по-малки острова. Тя е парламентарна демокрация и е част от Общността на нациите.

С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) „Nova Zeelandia“ е възприето англоезичното „New Zealand“. На свой ред маорите наричат страната „Aotearoa“, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“.

Всяка държавна институция има свое наименование на английски и на маорски. Примери:

• Правителството на Нова Зеландия (английски: The Government of New Zealand, маорски: Te Kāwanatanga o Aotearoa, „Губернаторство на Земята на дългия бял облак“),
• Парламент на Нова Зеландия (английски: The New Zealand Parliament, маорски: Pāremata Aotearoa, pāremata на маорски има значение на компенсация или названието би могло да бъде преведено като Институцията, от която маорите очакват компенсация, но по-вероятно е наименованието да идва от маорска фонетична транслитерация на думата „парламент“),
• Отбранителна сила (въоръжените сили) на Нова Зеландия (английски: The New Zealand Defence Force, маорски: Te Ope Kaatua o Aotearoa, „Отбранителна линия на Земята на дългия бял облак“), които на свой ред включват
  • Армия на Нова Зеландия (английски: New Zealand Army, маорски: Ngati Tūmatauenga, „Наследници на Туматауенга“ – маорски бог на войната),
  • Кралски военновъздушни сили на Нова Зеландия (английски: Royal New Zealand Air Force, маорски: Te Tauaarangi o Aotearoa, „Воини на небето на Земята на дългия бял облак“, като предишното им маорско название е Te Hokowhitu o Kahurangi, „Синият боен клан“ по цвета на униформите им),
  • Кралски военноморски сили на Нова Зеландия (английски: Royal New Zealand Navy, маорски: Te Taua Moana o Aotearoa, „Воини на морето на Земята на дългия бял облак“) и т.н.

Нова Зеландия има специална Маорска езикова комисия, чиято задача е утвърждаването на маорски названия и преводи на официални държавни актове.

Въпреки че е сравнително млада страна, Нова Зеландия има обширна история, отразяваща наследството както на маорите, така и на първите заселили се европейци. Паметниците и съкровищата на маорите, някои от които датират от повече от 1000 години, силно контрастират на колониалните сгради.

Историята на Нова Зеландия започва с полинезийците, които са първите, които откриват и заселват островите.

През 1642 г. първият от европейските изследователи, Абел Тасман от Холандия, достига до Нова Зеландия. След като скицира частично бреговата линия, Тасман напуска Нова Зеландия, без да има възможността да стъпи на брега. Над сто години изминават преди пристигането на следващите европейци – през 1769 г. Джеймс Кук, британски изследовател, и Жан Франсоа, командир на френски търговски кораб, пристигат едновременно в Нова Зеландия. От края на 1790 г. нататък китоловци, търговци и мисионери пристигат и се заселват по крайбрежието. Слага се началото на междуплеменни войни.

Слуховете за френски планове за колонизация на Южния остров ускоряват действията на британците за присъединяване и последваща колонизация на Нова Зеландия. Маорите, местното население на островите, подписват договор с британците на 6 февруари 1840 г., известен като договора Уайтанги. Последващото вливане на европейски колонисти довежда до бурния период на Новозеландските войни, които продължават от 1843 до 1872 г. и завършват с разгром на местното население.

През 1901 г. Нова Зеландия гласува против присъединяването към Австралийския съюз, а вместо това, през 1907 г. решава да промени статуса си от колония на доминион, запазвайки връзките си с метрополията, на чиято страна участва и в двете световни войни. В първоначалните етапи на Първата световна война новозеландските войски завземат Западно Самоа от Германия и островите остават под опеката на Нова Зеландия до обявяването си на независимост през 1962 г.

Нова Зеландия днес е независима държава в рамките на Общността на нациите. Макар че по конституция държавен глава е английската кралица, тя не играе активна роля в управлението на Нова Зеландия.

Нова Зеландия е държава от състава на Общността на нациите, начело с кралицата на Нова Зеландия, представлявана от генерал-губернатор (назначаван за 5 години). Законодателна власт: еднопалатен парламент – Палата на представителите (120 депутати, избирани за 3 години). Изпълнителна власт: правителство, начело с министър-председател.

16 провинции (7 на Южния остров и 9 на Северния) и три островни територии – Чатъм, Кермадек и Кембъл.

Под новозеландски суверенитет се намират и 2 асоциирани държави (Ниуе, Острови Кук) и една територия със самоуправление (Токелау).

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Нова Зеландия е представен основно от планински възвишения. Повече от 75% от територията на страната се намира на надморска височина над 200 m над морското ниво. Повечето планини на Северния остров не надвишават височина от 1800 m, а 19 върха на Южния остров надвишават 3000 m. Крайбрежните зони на Северния остров представляват просторни долини. По западното крайбрежие на Южния остров има множество фиорди.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Нова Зеландия е разнообразен. Той е субтропичен на Северния остров, до прохладен умерен климат на юг и в централните региони на Южния остров. В планинските райони преобладава алпийския климат. Планинската верига на Южните Алпи разделя страната наполовина като прегражда пътя на предимно западните ветрове и дели острова на две климатични зони. Западното крайбрежие на Южния остров е най-влажната част на страната, докато източната, която се намира едва на около 100 km от нея, пък е най-сухата.

Източно Австралийското течение, преминаващо през Тасманово море между Австралия и Нова Зеландия, способства за това климатът на източното крайбрежие на Австралия и западното на Нова Зеландия да бъде по-топъл и влажен и вместо субтропичен климатът в тези райони придобива тропичен характер. На голяма част от територията на Нова Зеландия нивото на дъждовете варира в рамките на 600 до 1600 mm на година. Те се разпределят относително равномерно през годината с изключение на по-сухия летен период.

Средната годишна температура варира от +10 °C на юг, до +16 °C на север. Най-студеният месец е юли, а най-топлите месеци в годината са януари и февруари. В северната част на страната разликата между зимната и лятната температура не е особено голяма. За сметка на това обаче на юг разликата достига значителни нива – до около 14 °C. В планинските райони с увеличение на надморската височина пада и температурата с около 0,7 °C на всеки 100 m.

В Окланд, който е и най-големият град, средногодишната температура е около +15,1 °C, като при това най-високата регистрирана тук температура е +30,5 °C, а най-ниската е била −2,5 °C. В столицата Уелингтън средногодишната температура е +12,8 °C, като максималната е била +31,1 °C, а минималната −1,9 °C^[1].

Количеството на слънчевите часове в годината е сравнително високо, особено в районите, защитени от западни ветрове. Средно за страната са не по-малко от 2000 часа. Нивото на слънчевата радиация е високо в много части на страната. Снеговалежите са изключителна рядкост в крайбрежните райони на север и запад. В останалите региони те са незначителни и непродължителни. Възможни са нощни замръзи през зимата във всички части на страната.

Геологичен строеж[редактиране | редактиране на кода]

Островите, които образуват Нова Зеландия, се намират в неозойската геосинклинална област между две литосферни плочи – тихоокеанската и австралийската. В продължение на дългите исторически периоди мястото на разлома между двете плочи се повдига в резултат на сложни геологични процеси, като образува постоянно меняща се структура и форма на земната кора. Ето защо за разлика от повечето тихоокеански острови, тези на Нова Зеландия са образувани не само в резултат на вулканична активност, но и вследствие на сблъсък на континентални плочи.

Активната тектонична активност в земната кора на този регион продължава и днес. Те са наблюдавани и в сравнително къси исторически периоди, дори след населването на островите от европейците. Така например в резултат на разрушително земетресение през 1855 г. бреговата линия около Уелингтън се повдига повече от половин метър, а през 1931 г. в резултат на силно земетресение около град Нейпир над водната повърхност се издигат около 9 km² суша.

Днес повишена земна активност се наблюдава предимно на западното крайбрежие на Южния остров и североизточното крайбрежие на Северния остров. Ежегодно в Нова Зеландия се регистрират до 15 000 земетресения. Повечето от тях обаче са слаби и почти не се усещат. Само около 250 от тях могат да бъдат отнесени към силни или много силни^[2]. В съвременната история на страната най-силното земетресение е регистрирано през 1855 г. близо да Уелингтън със сила около 8,2 степен. Най-разрушително било земетресението през 1931 г. в района на Нейпир, като са загинали 256 души.

Вулканичната активност в Нова Зеландия е също сравнително висока. На територията на страната са активни 6 вулканични зони като пет от тях са разположени на Северния остров. В района на езерото Таупо вероятно през 186 г. пр.н.е. е регистрирано голямо и разрушително за човечеството документално регистрирано вулканично изригване^[3]. Последствията от това изригване са описани в историческите хроники на няколко отдалечени едно от друго места като Китай и Гърция. На мястото на изригване днес се намира най-голямото пресноводно езеро в тихоокеанския регион. По площ то е съпоставимо с тази на Сингапур.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Нова Зеландия се намира на границата на индо-австралийския и тихоокеанския сеизмичен пръстен. Процесите на взаимодействие помежду им, в това число и бързото повдигане на планинските масиви и активната вулканична активност в течение два милиона години, са определили геоложкия строеж на земния масив.

Независимо от това, че страната е богата на природни изкопаеми, промишлено се разработват само находищата на природен газ, нефт, злато, сребро, желязна руда и въглища. Освен това се добиват варовик и глина (в това число и бентонитова глина). Алуминий, титан, антимон, хром, мед, цинк, манган, живак, волфрам, платина, барит и редица други полезни изкопаеми са често срещани, но залежите им са слабо разработени.

Интересен факт е, че добивът на нефрит от 1997 г. е даден за управление от маорите. Причина за това е, че камъкът играе важна историческа роля като изделията от нефрит (на маорски – Pounamu) се ценят в културата на този народ.

Предполагаемите запаси от злато в Нова Зеландия са около 372 тона. През 2002 г. са добити по-малко от 10 тона^[4].

Предполагаемите запаси от сребро в Нова Зеландия възлизат на 308 тона. През 2002 г. добивът на сребро възлиза почти на 29 тона^[4].

Предполагаемите запаси от желязна руда възлизат на 874 млн. тона. Промишленият му добив започва през 1960-те години. През 2002 г. добивът на желязо възлиза на около 2,4 млн. тона^[5].

Запасите на природен газ в Нова Зеландия възлизат на 68 млрд. m³. Промишленият добив за газ е разработен през 1970-те години. През 2005 г. добивът му в страната възлиза приблизително на 50 млн m³^[6].

Нефтените запаси възлизат ориентировъчно на 14 млн. тона. Промишленият му добив започва през 1935 г. Добивът на нефт в последните години бележи спад^[7]. През 2005 г. добивът на нефт в страната е не повече от 7 млн. барела^[8].

Добивът на въглища непрекъснато се повишава в продължение на няколко десетилетия. Напоследък добивът им е стабилизиран благодарение на сниженото потребление на твърдото гориво. Около една трета от добива им се експортира. В страната се добиват въглища в около 60 мини^[9].

Заобикалящи морета[редактиране | редактиране на кода]

Нова Зеландия е изолирана от други острови и континенти, които се намират на големи разстояния от нея. Западното крайбрежие се мие от водите на Тасманово море. Същото отделя островите от Австралия, която се намира на около 1700 km от тях. Източното крайбрежие на страната се мие от Тихи океан. Той я отделя от най-близките и съседи – на север от Нова Каледония, отстояща на 1000 km, на изток от Чили, отстоящо на 8700 km, и на юг от Антарктида, отстояща на 2500 km.

Дължината на крайбрежната ивица е 15 134 km, а териториалните води включват 12 морски мили. Изключителната икономическа зона включва до 200 морски мили. Площта на изключителната икономическа зона възлиза приблизително на 4 300 000 km²^[10], което надвишава около 15 пъти територията на самата страна.

В района на Нова Зеландия има две постоянни морски течения. Топлото е Източноавстралийското, а студеното е Западноветровото антарктическо течение. Първото минава от север на юг през Тасманово море, а второто минава на юг от Южния остров като продължава на изток.

В близост до крайбрежието на двата основни острова се намират още около 700 неголеми острови. Повечето от тях се намират до 50 km от основните острови. От тях едва около 60 предлагат подходящи условия за живот.

Водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на особеностите на геологическите и географските условия в Нова Зеландия има много реки и езера. Повечето от тях не са дълги (с дължина не повече от 50 km), като започват от планините и бързо се спускат в равнините, където забавят скоростта на течението си. Най-дългата река в Нова Зеландия е Уаикато – 425 km. Още 33 реки са с дължина над 100 km и 6 реки с дължина 51 до 95 km. Общато дължина на водните пътища в страната е 425 000 km.

В Нова Зеландя има и 3 280 езера с площ на водното огледало над 0,01 km²^[11], 229 езера имат водно огледало с площ повече от 0,5 km²^[11] и 40 повече от 10 km²^[12]. Най-голямото езеро в страната и Таупо (с площ 623 km²), а най-дълбокото езеро е Хауроко (с дълбочина 462 m)^[13]. По-голямата част от езерата на Северния остров са образувани в резултат на вулканичната дейност, а тези на Южния остров са с ледников произход.

Нова Зеландия е една от малкото страни в южната половина на Земята, която има ледници на своята територия (Тасмански, Фокс, Франца Йосиф и други). Тасманският ледник образува широк леден език с дължина от 27 km и ширина на места до 3 km. Общата му площ е 52 km². В някои части той достига дебелина до 610 m и е най-големият ледник в Нова Зеландия.

Среднегодишният обем на възобновяемите водни ресурси по статистически данни от 1977 до 2001 г. в Нова Зеландия се оценява на 327 km³, което възлиза на около 85 m³/год. на човек^[14]. През 2001 г. отокът от езерата и реките съставя около 320 km³, от ледниците е около 70 km³, от атмосферната влага около 400 km³, а от подземните води се оценява на 613 km³^[15].

Охраната и управлението на водните ресурси и системата на водоснабдяване на населението и икономическите обекти в Нова Зеландия е част от задълженията на органите на местното самоуправление. Системата на централното водоснабдяване обезпечава питейна вода на около 85% от населението на страната. Около 77% от употребяваната в страната прясна вода преминава през иригационни системи. ^[16].

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло почвите в страната са сравнително слабо плодородни и бедни на хумус. Сред най-широко разпространените почви са:

• Планински типове почва – съставят около половината от територията на страната като от тях около 15% са лишени от растителност.
• Кафяво-сиви типове почва – предимно се срещат в междупланинските равнини на Южния остров. Те са слабопродуктивни и не се използват за земеделие. Основно се използват за пасища на добитъка.
• Жълто-сиви типове почви – характерни са за степните райони и смесените гори. Използват се за активно земеделие.
• Жълто-кафяви типове почви – характерни са за хълмистите местности.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Новозеландските необичайни растения и животни не могат да бъдат видени никъде другаде по света. Страната се е откъснала от някогашния голям континент Гондвана преди повече от 80 милиона години, вследствие на което естествената околна среда се е развила в изолация. Много от най-редките растителни и животински видове по света са от Нова Зеландия.

До преди около 1000 години, преди да се заселят хората, исторически островите не са обитавани от бозайници с изключение на два вида прилепи и водни бозайници, обитаващи крайбрежните води – китове, морски лъвове и морски котки.

Заедно с хората тук идват и съпътстващи бозайници като полинезийски плъх и кучето. С появата на първите европейски заселници тук идват и свине, говеда, мишки и котки. С развитието на европейските селища се появяват и нови привнесени животински видове.

Появата на някои от чуждите за островите видове се оказва крайно негативно върху местната флора и фауна. Такива вредни животни са плъховете, котките, невестулките, зайците, хермелините, опосумите и други. Единствените насекомоядни бозайници тук са отново привнесените европейски таралежи, които чудесно са се адаптирали към местните условия. Тук тези животни нямат естествени врагове и благодарение на това популацията им значително нараства като достига заплашителни размери за хората, селското стопанство и най-вече върху местните видове. В последните години на няколко съседни по-малки острови привнесените бозайници са унищожени като по този начин островите придобиват първоначалния си видов състав от местни животни.

От животинския свят на островите са най-разпространени птиците. Такива са киви, папагалът нестор, какапо и други. Тук допреди 500 години са живели огромните птици моа. Същите достигали до 3,5 m. Малко след това от тук изчезва и забележителния Орел на Хааст с размери на крилата до 3 m и тегло до 15 kg.

Сред влечугите е интересно да се отбележи, че единствено тук се среща единственият представител на древния разред Sphenodontida – Туатара. В Нова Зеландия няма змии, а от паяците единствен отровен вид е Latrodectus katipo (катипо).

Пресноводните водоеми са обитавани от 29 вида риба като 8 от тях са застрашени от изчезване^[14] В моретата и Тихи океан в близост до островите се срещат до 3000 вида риба и други морски обитатели.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Растителният свят на Нова Зеландия наброява около 2000 вида. Горите се разделят на два основни типа – смесени субтропични и вечнозелени. В горите доминират хвойновите растения от род Подокарпус.

Изкуствените горски насаждения възлизат на около 2 млн. хектара. Основният вид в тях е вид калифорнийски бор Pinus radiata, донесен в Нова Зеландиа в средата на XIX век. Насажденията от него в района на гората Каингароа представляват най-голямата в света изкуствено създадена гора.

В Нова Зеландия има най-голямото разнообразие от чернодробни мъхове. Срещат се 606 вида като половината от тях са ендемити. Широко разпространени са и листнатите мъхове – 523 вида. От 187 вида цветни тревисти растения 157 са ендемити.

В Нова Зеландия се срещат необичайно голям брой видове папратовидни. Видът Cyathea dealbata е национален символ и е изобразен на герба на страната.

Нова Зеландия, наред с Австралия, е една от най-развитите държави в света, докато останалите страни от Океания се включват в групата на развиващите се.

Водещ стопански отрасъл е третичният сектор (сферата на услугите) – над 60% от БВП. Страната се отличава с интензивно селско стопанство, в което водещо място има животновъдството. Силно развити са хранителната, текстилната, целулозно-хартиената, химическата индустрия и металургията.

Нова Зеландия изнася месо, млечни продукти, вълна, хартия, риба, машини, метали и др. Внася машини, нефт, лекарства и др. Главните ѝ търговски партнъори са Австралия, Япония и САЩ. През последните десетилетия бързо се развива международният туризъм.

Населението на Нова Зеландия е около 4,4 милиона души.^[17] Страната е силно урбанизирана, като 72% от жителите живеят в 16 основни урбанизирани зони, а 53% – в четирите най-големи града Окланд, Крайстчърч, Уелингтън и Хамилтън.^[18]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етническият състав е следният: англоновозеландци – 75,4%, англичани – 6,3%, англоавстралийци – 1,4%, шотландци – 1,3%, полинезийци – 11,9% (от тях новозеландски маори – 76,2%, самоа – 11,2%, жители на о-ви Кук – 6,4%, други – 6,2%), китайци – 0,7%, индийци – 0,4%, други – 2,6%. Градското население съставлява 86%.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават християните – 95,8% (от тях протестанти – 79,6%, католици – 18,5%, православни – 1,9%), океанийско-християнски секти – 2,8%, конфуцианци – 0,6%, индуисти – 0,2%, други – 0,6%.

Нова Зеландия има богата и разнообразна култура. В нея са отразени елементи на европейски, полинезийски и азиатски културни традиции, внесени от заселилите се тук жители от цял свят.

Културата и традициите на маорите са изключително богати и разнообразни. Те включват в себе си както традиционни, така и съвременни изкуства. Традиционните изкуства като гравиране, тъкане, риторика, татуиране се практикуват в цялата страна. Следвайки стъпките на своите предшественици, тези хора пресъздават техниките, използвани преди хиляда години, като същевременно добавят и нови такива.

Днес културните традиции на маорите включват още архитектура, симфонична и съвременна музика, театър и кино, изящни изкуства и литература. Всичко това в Нова Зеландия се развива постепенно и поддържа ниво от най-високи стандарти.

Културата в Нова Зеландия, както и навсякъде по света, има и една друга, неформална страна. Става въпрос за приятелското, искрено и непринудено отношение на хората, които живеят там. А това е може би една от основните характеристики, определящи образа на страната.

bg.wikipedia.org

Аустралия Одағы және Жаңа Зеландия

Сыныбы___11____

Тақырыбы: Аустралия Одағы және Жаңа Зеландия

Білімділік: Оқушыларға Аустралия Одағының және Жаңа Зеландияның өнеркәсібі, ауыл шаруашылығы, көлігі, салалары, таралуы, сыртқы экономикалық байланыстары жөнінде түсіндіру.

Дамыту: Өз бетінше ізденіспен шығармашылық тұрғыда жұмыс істеуге дағдыландыру. Өз ойларын еркін де сауатты, нақты жеткізу қабілеттерін арттыру.

Тәрбиелік: Жан-жақтылыққа, ізденімпаздыққа баулу, тыңдай және сөйлей білу мәдениетін арттыру.

Болжамдап отырған нәтиже: Аустралия Одағымен танысқан тұлға.

Сабақтың типі: Жаңа білім беру сабағы

Сабақтың түрі: Аралас сабақ

Сабақтың әдісі: 1. СТО стратегиясы 3 .«Өзара оқыту» стратегиясы,Постер қорғау. 2. Ассоциация стратегиясы 4. Картамен жұмыс.. 5. Кестемен жұмыс.

Сабақтың көрнекілігі: Қосымша деректер, оқулық, кескін карта, карта т.б.

Сабақтың барысы:

І. Ұйымдастыру кезеңі.Оқушыларды түгендеу, оқу құралдарын дайындатып, зейіндерін сабаққа аударту.

ІІ. Үй тапсырмасын тексеру.1. Сұрақ-жауап.

1. Мексика және Бразилияның өнеркәсібі?

2. Мексика және Бразилияның ауыл шаруашылығы?

3. Мексика және Бразилияның халқы, көлігі?

4. Мексика және Бразилияның тбиғат жағдайлары мен табиғат ресурстары?

5. Мексика және Бразилияның сыртқы байланыстары?

2.Картамен жұмыс

Мексика және Бразилияның географиялық орны, шекарасы.

Қорытындылау.

ІІІ. Жаңа сабақ.Ассоциация стратегиясы

Аустралия Одағы, Жаңа Зеландия елдеріне және мұхиттық аралдарға жалпы сипаттама

Жаңа Зеландия елдер-Веллингтон жер-268,7 км, халқы-4,5млн адам

Ағылшын,маори тіл,парламеттік монархиялы ел. Ұлыбритания патшайымы,генерал-губернатор атқарады.үкімет басшысы-премьер-министр,16 аудан тынық мұхит-кук,ниуэ,токелауаралдар орналасқан. Шаруашылығы-ірі қара мен қой өсіру қолға алынған.

2. Кестемен жұмыс. Кесте арқылы Аустралия Одағын толық түсіндіру.

Оңтүстік жарты шарда, басқа материктер мен жетекші елдерден аса қашық орналасуы, сонымен қатар бір материкті бір ғана мемлекеттің алып жату .жер-7682

Табиғаты және табиғат ресурстары

Жер шарындағы ең аласа материк. Жерінің 5%-ын таулар, қалған бөлігін жазықтар алып жатыр. Ішкі аудандарын шөлейт пен шөл алып жатыр. Тұщы судың 70%-ға жуығы жерді суару үшін, 10%-ы мал шаруашылығы мен ауылдық елді-мекендердің тұрмыс қажеттілігі үшін, 20%-ы өнеркәсіп қажетіне жұмсалады. Боксит, қорғасын, мырыш, темір, никель, уран кендерінің қоры өте мол.

Халқы

Халқы 23,6 млн адам. Байырғы халқы аборигендер 1%-ды ғана құрайды. Халықтың орташа тығыздығы 1 км² – 2 адамнан келеді. Халықтың 86%-ы қалаларда тұрады.

Өнеркәсібі

Ең ежелгі, жетекші саласы-тау-кен өнеркәсібі, ол елдегі өнеркәсіп өнімінің 1/3-інен артығын өндіреді. Басты орталығы-Брокен-Хилл қаласы. Порт-Пириде қорғасын, Рисдонда мырыш балқыту зауыттары жұмыс істейді. Темір кені Батыс Аустралияда шоғырланған. Уранның 1/3-і шоғырланған. Көмір өндіретін негізгі кен орындары Ньюкасл, Сидней, Порт-Кембла қалалары маңында. Өңдеуші өнеркәсіп өнімдері: тау-кен өндірісі, тамақ өнеркәсібіне қажетті құрал-жабдықтар; көлік пен әскери техника; ауыл шаруашылығы машиналары, металл кесетін станоктар мен өндірістік роботтар; әр түрлі құрал-саймандар.

Ауыл шаруашылығы

Жүн өндіруден д.ж. 1-ші орын алады. Аустралия Альпісінің оңтүстік-шығыс тау алды және елдің оңтүстік-батыс бөлігінде бидай өсіріледі. Аустралия үшін ең тиімді сала-жайылымдық мал шаруашылығы, әсіресе қой өсіру. Қойдың жартысына жығы Жаңа Оңтүстік Уэльс пен Виктория штаттарында бағылады. Ірі қараның саны 26 млн-ға жық.

Көлігі

Сыртқы жүк айналымы теңіз жолы арқылы, ішкі жүк айналымы автокөлік арқылы жүзеге асады. 70-тен астам сауда порттары, 43 халықаралық әуе компаниялары бар.

Ішкі айырмашылықтары

Игерілу дәрежесі мен аумақтық ерекшелігіне қарай үш ауданға бөлінеді: 1) ерте игеріліп, жоғары дамыған аудан; 2) жаңа игерілген аудан; 3) нашар игерілген аудан.

IV. Жаңа сабақты бекіту.

1.«Өзара оқыту» стратегиясы

Постер қорғау

І топ. Жаңа Зеландия елінің географиялық орны.

ІІ топ. Жаңа Зеландия елінің табиғаты.

ІІІ топ. Жаңа Зеландия елінің экономикасы

2.Жолдама «Саяхатқа шығу»

Егер сендер сыныптарыңмен жақсы оқып,үлгілі тәртіп көрсеткендерің үшін

Қазақстанның жоғарғы оқу орындары жолдама “Аустралия елдеріне саяхат” ұтып алу үшін сіздерге тапсырма ұсынады.

№ 1.Аустралия Одағы елі қандай пайдалы қазбаларды өндіруден алдыңғы орында.

№ 2.Аустралия Одағы мен Жаңа Зеландия елдерінің арасындағы шаруашылығын

салыстырмалы кесте бағытында орында.

№3Мұхиттық аралдардың географиялық орны

3.Интервью әдісі

Оқушылар бір-біріне сұрақтар қою

1. Аустралия Одағының экономикалық-географииялық жағдайы?

2. Аустралия Одағының халқы?

3. Аустралия Одағының өнеркәсібі?

4. Аустралия Одағының ауыл шаруашылығы?

5. Аустралия Одағының көлігі, сыртқы экономикалық байланыстары?

4.Кескін картаға

Кескін картаға елдердің астанасын бейнелеу.

V. Қорытындылау,

Бағалау-

Рефлексия –

VІ. Үйге тапсырма беру.

Үйге: Шығармашылық, ізденіс тапсырмасы:

1. §34. елдері. Аустралия Одағы. Жаңа Зеландия

2. Мұхиттық аралдар елдеріне реферат дайындау

infourok.ru

Австралия — Wikipedia

Австралия (англ. Australia) расмий аты — Австралиялык Биримдик (англ. Commonwealth of Australia) – Австралия материгиндеги мамлекет. Материкке жакын жайгашкан Тасмания аралы да Австралиянын курамына кирет. Түндүгүн Тимор, Арафура деңиздери жана Торрес кысыгы, чыгышын Коралл жана Тасман деңиздери, түштүгүн Басс кысыгы жана Инди океаны чулгап жатат. Чет жакасындагы Флиндерс, Кинг, Кенгуру жана башка майда аралдарды, ошондой эле Картье, Эшмор, Рождество, Кокостуу (Киллинг), Херд, Макдональд, Норфолк аралы да Австралияга карайт. Аянты 7,7 млн км2. Калкы 23,2 млн (2004). Борбору Канберра шаары. Мамлекеттик тили англис тили. Акча бирдиги — Австралия доллары.

Австралия — Улуу Британия шериктештигинин курамына кирген федерациялык мамлекет. 6 штаттан, 2 аймактан (Түндүк жана Федерациялык Борбор) турат. Конституциясы 1900-ж. 9-июлда кабыл алынган, Башкаруу формасы конституциялык монархия. Мамлекеттик башчысы Британия монархы, өлкөнү анын өкүлү генерал-губернатор башкарат (аны Австралиянын премьер-министринин сунушу менен монарх 5 жылга дайындайт). Мыйзам чыгаруу бийлигинин Жогорку органы парламент, ал монархтан жана 2 палатадан Сенат жана Өкүлдөр палатасынан турат. Сенат (бардыгы 76 депутат; ар бир штаттан 12ден, 1974-жылдан ар бир аймактан 2ден депутат) пропорциялык өкүлдөр системасы боюнча 6 жылга шайланып, ар бир 3 жылда жарымы жаңыланып турат. Төмөнкү палата (148 депутат) мажоритардык система боюнча (альтернативдүү добуш берүү аркылуу) 3 жылга шайланат. Генерал-губернатор конституциялык органды Федерациялык аткаруу советин дайындайт. Айрым учурларда генерал-губернатор Өкүлдөр палатасын жана Сенатты таратууга укуктуу. Өкүлдөр палатасынын полномочиесинин бүтөөрүнө 6 ай калганда аларды тарата албайт. Ар бир штатка монарх тарабынан губернатор дайындалат. Бардык штат (Квинслендден башкасы) эки палаталуу (Мыйзам чыгаруу совети жана Мыйзам чыгаруу жыйыны же Жыйын палатасы) легислатурага ээ. Штат өкмөтүн премьер-министр жетектейт. Штаттар графтыкка, графтык муниципалитеттерге бөлүнөт. Союздук эки аймакты бир палаталуу легислатура жана өкмөт башкарат.

Калкы негизинен (73%и) англис-австралиялыктар (2000), буларга жакын жана Улуу Британия менен Ирландиядан көчүп келгендер 7%ти түзөт. Ал эми антропогендик курамы ар түрдүү. Жергиликтүү калкы австралиялык аборигендер 2%. Алардын англиялык колониялоо мезгилинде (18-кылымдын аягы) массалык кыргындан калгандары өлкөнүн ички аймактарында гана жашайт. Калгандары ар кыл антропогендик типтерге, көбүнчө европеоид расасына кирет. Австралия дүйнөдөгү калк эң сейрек отурукташкан өлкө. Калкынын орточо жыштыгы 1 км2 жерге 2,5 киши. Негизинен чыгыш жана түштүк-чыгыш жээктеринде отурукташкан. Христиандар (76%, 2005; анын ичинде протестанттар -46%, англичандар 21%, католиктер -26%), ислам, буддизм, иудаизм динин тутат. Калкынын жашынын узактыгы эркектериники 77,4, аялдарыныкы 82,6 жаш. Шаар калкы 85%. Ири шаарлары: Сидней, Мельбурн, Брисбен, Аделаида, Перт.

Австралиянын жергиликтүү калкынын ата-бабалары Түштүк Азиядан 50 миң жылдай илгери эле көчүп келишкен. Климаттын жылый башташы менен деңиз кысыктары Жаңы Гвинеяны (20 миң жыл мурда) жана Тасманияны (12 миң жыл илгери) Австралиядан бөлүп таштаган. Англия колониялаштыра баштаганга чейин (18-кылымдын аягы) болжол менен 250 300 тилде сүйлөгөн, 300-500 миңдей жергиликтүү калк (австралиялыктар) (500-700 уруулар) жашаган. Алар аң уулап, өсүмдүктөрдү, жер-жемиштерди чогултуп күн көрүшкөн.

Европалыктардан Австралиянын жээгине алгач 1606-ж. голландиялык капитан Виллем Янсзон, кийин Абел Тасман келген. 1770-ж. Австралиянын жээктерин Жеймс Кук изилдеп, бул жерлерди Британиянын ээлиги деп жарыялап, Түштүк Уэльс деп атаган. 1788-ж. англиялык кыштак (азыркы Сидней шаары) пайда болгон. 1868-ж. чейин Улуу Британия Австралияны сүргүнгө айдай турган жер катары пайдаланган. Колониялаштыруу жергиликтүү калкты кырып-жоюу менен кошо жүргүзүлгөн (18-кылымдын аягы 20-кылымдын ортосуна чейин алардын саны 5-6 эсеге азайган). Англия Австралияда негизинен кой чарбачылыгын өнүктүргөн. 19-кылымдын 2-жарымында жеңил, тамак-аш жана тоокен иштетүү өнөр жайы бир кыйла өнүккөн. 19-кылымдын орто ченинен тартып, алтын кендери табылгандан кийин иммиграция абдан өскөн (1900-ж. өлкөнүн калкы 3756 миңден ашкан). Узак убакыт күрөш жүргүзүү менен жер которуп келгендер 19-кылымдын 50-жылдарында ичара өзүн-өзү башкаруу укугун алышкан. 1901-ж. 1-январда Австралиянын түзүлүшү тууралуу салтанаттуу жарыяланган жана колониялар биригип, доминион укугуна жетишкен. Союздун (федерация өкмөтүнүн) жана штаттын укуктары белгиленип, королдук бийликтин өкүлү генерал-губернаторго коргоону иштерин уюштуруу жана эл аралык байланыштарды жүргүзүү милдети, ал эми ички иштерде жоопкерчилик толугу менен өкмөткө жана штаттардын парламентине берилген. 1906-ж. Улуу Британия Папуа колониясын Австралия Союзуна өткөрүп берет. 1911-ж. Союзга өз алдынча бирдик катары Түндүк Территория жана Жаңы Түштүк Уэльстин бир бөлүгү кошулган. Биринчи дүйнөлүк согуштан кийин Австралия Жаңы Гвинея аралынын түндүк бөлүгүн, Науру аралын башкарууга мандат алат. Экинчи дүйнөлүк согушта Улуу Британия тарапта болуп, антигитлердик коалициянын курамында Тынч океан, Батыш Европа, Түндүк Африка жана Жакынкы Чыгыштагы согуш аракеттерине (900 миңдей аскер) жана Вьетнам согушунда АКШ тарабында согушка катышат. Согуштан кийин Австралия АНЗЮС жана СЕАТО сыяктуу эл аралык уюмдардын толук кандуу мүчөсү болуп калган. 1967-ж. аборигендерге бардык граждандык укуктар берилип (1930-ж. аборигендерди резервациялоо иш чаралары уюштурулган), 1981-ж. Түштүк Австралиянын аборигендери эркин жер ээлөөчүлөр болуп калган. 1985-ж. Австралиянын өкмөтү Тынч океандын түштүк бөлүгүндө ядросуз зона жөнүндө келишимге кол коёт. 1986-ж. мамлекеттин Улуу Британиядан толугу менен бөлүнүшү тууралуу мыйзам кабыл алынат. Учурда өлкө дүйнөдөгү көптөгөн мамлекеттер менен байланышын чыңдоодо.

Австралия жогорку деңгээлде өнүккөн индустриялуу-агрардык өлкө. Ички дүң продукциянын (ИДП) көлөмү 410,6 млрд доллар (2002, АКШ), киши башына бөлүштүргөндө 21,0 миң доллардан туура келет. ИДПнын 78%ин тейлөө чөйрөсү (финансы, соода, транспорт, байланыш, курулуш, саламаттыкты сактоо жана башка), 18,6%ин өнөр жай, 3,2%ин айыл чарба түзөт. Байланыш сектору тез темп менен өсүүдө. Экономикасы чет өлкөлүк (АКШ, Улуу Британия, Жапония) инвестицияга көз каранды. Эмгектин эларалык бөлүнүшүндө минералдык сырьёну жана айыл чарба азыктарын өндүрүү үлүшү тийген. Бул эки тармак экспорттун көп бөлүгүн түзөт. Ири корпорациялары: «Телстра» (телекоммуникация), «БроккенХилл пропрайетери компани» (энергетика), «Кока-Кола Аматил» (суусундук), «Рио-Тинто» (түстүү металлургия) жана башка. Ар түрдүү кендери көп. Негизги энергиялык отуну таш көмүр жана күрөң көмүр. Отун казып алуу боюнча индустриалык жана өнүгүп келе жаткан өлкөлөрдүн ичинен 1-орунда. Нефть жана газ казып алуу өнүгүүдө. Нефть Квинсленд (Муни), Баррау аралында (Батыш Австралия штатында), Басс кысыгынын тайыз жерлеринде (Виктория штаты), газ Квинсленд, Түштүк Австралия, Батыш Австралия, Виктория штаттарында жана Түндүк аймагында өндүрүлөт. Темир, боксит, титандуу минералдар (ильменит, рутил), висмут кендерин казып алуу боюнча 1-орунда, коргошун казып алуу боюнча 2-орунда (АКШдан кийин) турат. Дүйнөдөгү уран рудасынын запасынын 24%и Австралияда. Олимпик-Дам жана Рейнджер кендери иштетилүүдө. Боксит, чопо, алюминий казып алуу боюнча дүйнөдө 5-, цинк боюнча 2-, никель боюнча 3 орунда (Орусия, Канададан кийин) туруп, никелден платина менен палладий алынат. Жер астынан казып алуу ыкмасы менен алтын, күмүш (6-орунда), асылташтар (опал, сапфир жана башка) казып алынат. Дүйнөдөгү казып алынган алмаздын (5-орунда) 30%и Австралияга туура келет. 2001-ж. 9,5 миң кВт электр энергиясы (негизинен жылуулук электр станциясынан, 85%) өндүрүлгөн. Кара жана түстүү металлургия (рафинацияланган цинк, жез, алюминий), нефть ажыратуу, химия (күкүрт кислотасын өндүрүү, суперфосфат, жасалма каучук, пластмасса), машина куруу (автомобиль жана локоматив, станок куруу, электротехника, радиоэлектроника), металл иштетүү, тамак-аш (эт, ун, сүт консервалары, май жана башка), полиграфия өнөр жайлары өнүккөн. Өлкө айыл чарба азык-түлүгүн өндүрүү жана сыртка чыгаруу боюнча дүйнөдө алдыңкы орунда. Ири жер ээлөөчүлүк өнүккөн. Өлкөнүн жер фондунун 59%и айыл чарбасында пайдаланылат. Аймагынын 5%и айдоо аянты, 5%и жайыт жана чабынды. Айыл чарба өндүрүшүнүн негизги үлүшү мал чарбасына туура келет. Койдун саны (2002-ж. 106 млн) жана жүн кыркуу боюнча (дүйнөдөгү өндүрүлгөн жүндүн 30%и) дүйнөдө 1-орунда. Буудай, балкамыш, пахта, шалы, тамеки, жүгөрү, акжүгөрү (сорго), май алынчу өсүмдүктөр өстүрүлөт. Жүзүмчүлүк жана жемиш өстүрүү өнүккөн. Балык (136 миң о, 2001), рак (55 миң о), моллюска (38 миң о) кармалат. Ички жүктөрү негизинен темир жол менен ташылат; ошондой эле автомобиль (28%), деңиз транспорттору да өнүккөн. Темир жолунун узундугу 41,3 миң км (анын ичинде 2,5 миң км электрлештирилген), автомобиль жолунуку 913 миң км (анын ичинен 353 миң км асфальтталган). Ири улуттук жана эл аралык аэропорттору (Конгсфорд-Смит) бар. Нефть куурунун узундугу 2,5 миң км, газ куурунуку 5,6 миң км. Австралияда 70ке жакын деңиз порту иштейт. Ирилери: Сидней, Порт-Хедленд, Фримантл, Мельбурн, Ньюкасл, Брисбен. Деңиз-соода флотунун тоннажы 2324 миң о детвейт (1764 рег бр.-о). Сыртка айыл чарба продуктыларын (жүн, буудай, эт, май, сыр), минералдык сырьёлорду (түстүү металл, таш көмүр, темир, боксит) чыгарат. Негизги сырткы соода шериктери: АКШ, Улуу Британия, Жапония, Кытай.

Австралияда билим берүү системасы 19-кылымда Британия модели боюнча калыптанган. Өлкөнүн азыркы билим берүү системасы мектепке чейинки мекемелерди, 12 жылдык жалпы билим берүүчү мектептерди (милдеттүү 10 жылдык жана 2 жылдык толук орто мектепти), кесиптик жана ЖОЖду камтыйт. Аларга (мамлекет, жеке) штаттардын билим берүү министрлиги жетекчилик кылып көзөмөлдөйт. Учурда Австралияда 41 университет (анын ичинде 3 жеке), Австралия ИА, Гуманитариялык академия, Технологиялык илимдер жана инженерия академиясы, Түштүк Уэльстин тарых илимдеринин королдук коому, көптөгөн колледждер жана башка илимий мекемелер бар. Өлкөдө негизинен Мельбурндан чыгуучу «Острейлиан» («The Australian») жана «Сидней морнинг геральд» («The Sidney Morning Herald») гезиттери белгилүү. Телекөрсөтүү жана радиоуктуруу ишгерин «Острейлиан бродкастинг корпорейшен» («Australian Broadcasting Corporation») корпорациясы жана коммерциялык компаниялар тейлейт. «Жетинчи канал» (Channel 7), «Тогузунчу канал» (Channel 9) жана «Онунчу канал» (Channel 10) деген ири коммерциялык телестанциялары, ошондой эле өлкөнүн бардык аймактарын тейлеген коммерциялык радиостанциялар бар.

Австралиянын адабияты 19-кылымдан англис тилинде өнүгө баштаган. Колониялык доордо (19-кылымдын аягына чейин) Улуу Британиянын адабий салттарынын таасиринде болгон. Алгач ирет Б. Филддин ыр жыйнагы 1819-ж., эң ири алгачкы прозалык чыгарма Г. Сейверинин «Квинтус Сервинтон» романы 1830-31-ж. жарык көргөн. 19-кылымдын аягы 20-кылымдын башында гана австралиялык жазуучулардын чыгармаларында улуттук өзгөчөлүктөр пайда боло баштаган. Мисалы: Г. Лоусондун ыр жана аңгемелер жыйнагы, С. Радда менен Прайс Уорунгдун новеллалары, Эндрю Бартон Патерсондун балладасы жана башка. 1917-29-ж. Г. X. Ричардсондун «Ричард Маэнинин тагдыры» аттуу алгачкы роман-эпопеясы жарык көргөн. Жазуучулар Катарина Сусанна Причард, Алан Маршалл, В. Палмер, Димфна Кьюсактын чыгармалары дүйнөгө белгилүү боло баштаган. 20-кылымдын акырында драматург Д. Уильямсон, жазуучулар К. Маккалоу, Р. Уолес Крэб, Д. Малуф, акын Л. Ларринин, аборигендердин арасынан чыккан акын-жазуучулардын, анын ичинде акындар К. Уокер, Л. Фогорти, драматургдар Ж. Дейвис, Р. Меррит, С. Морган жана башкалардын Австралиянын адабиятын байытууда ролу зор. Абориген-жазуучулар көркөм чыгармаларда өз элинин турмушун чагылдырууда классикалык реализмди гана өздөштүрбөстөн, ошондой эле магиялык реализмдин стилистикасын колдонуп, элдик мифологияны пайдаланууда. Учурда австралиялык абориген жазуучуларынын ичинен А. Уэллер («Алтын булуттардын өлкөсү» философиялык антиутопиялык чыгарманын автору) кеңири белгилүү. Австралиялыктардын көркөм өнөр башаты жергиликтүү австралиялык-аборигендердин үңкүрлөрдүн бетине, калкан, бумеранг жана башка магиялык мүнөздө тартылган сүрөттөрдөн башталат. 18-кылымдын аягынан европалыктардын келиши менен шаарлар көбөйүп, англиялык неоклассикалык, неоготикалык түрдөгү таштан курулган имараттар пайда болгон. Сүрөт искусствосунун башталышы 18-19-кылымдагы К. Мартенстин, С. Т. Гиллдин чыгармалары менен мүнөздөлөт. Кийин улуттук колорит менен коштолгон живопистик чыгармалар жарала баштаган (алардын көрүнүктүү өкүлдөрү: Ч. Кондер, Т. Робертс, Ф. Маккаббин жана башка). 21-кылымдын башында Азиядан келген эммигранттардын таасири менен чыгыш маданиятына таандык белгилер байкалат.

Австралиянын элдеринин музыкасы жергиликтүү калктын, англ-австралиялыктар, европалык жана азиялык келгиндердин салттуу музыкалык маданияты менен мүнөздөлөт. Аборигендердин маданиятында музыка ырым-жырымдардын бир бөлүгү катары болгон. Түндүк Ада аборигендердин музыкасы Жаңы Гвинеянын, 14-15-кылымдарда азиялык келгиндердин (Малайя архипелагы жана башка) таасири менен өнүксө, 18-кылымдын аяк ченинде европалык мүнөздөгү маданият калыптана баштаган. 1833-ж. Сидней филармониялык коому, кийинчерээк алгачкы музыкалык окуу жайлары, жеке опералык компаниялар, 1906-ж. симфониялык оркестр түзүлгөн. 1847-ж. Сиднейде биринчи жолу А. Натандын «Дон Джон Австрийский» аттуу операсы коюлган. 1935-ж. Композиторлор гильдиясы, 1951-ж. Сиднейде улуттук опералык компания түзүлгөн. Ошол учурда композиторлор: А. Хилл, П. Грейнджер, К. Дуглас, Н. Мил, Л. Сицки, аткаруучулардын ичинен ырчы Ж. Сазерленд кеңири белгилүү болгон. Учурда өлкөдө «Сидней-Опера-Хаус» музыкалык-театр комплекси (опера жана балет театры менен бирге), Мельбурндагы мамлекеттик театр (1985), Аделаидадагы мамлекеттик операсы (1974), музыкалык борбор, консерваториялар жана башкалар бар.

Театрда алгачкы оюн көрсөтүүлөр келгиндердин демилгеси менен 1780-ж. ченде эле башталган. 1830-40-ж. Сидней, Хобарт, Мельбурнда театрлар ачылган. Аларда өздүк көркөм чыгармачыл жамааттар эмгектенип, негизинен австралиялык авторлордун, ошондой эле еврей жана америкалык классикалык чыгармаларды театрлаштырышкан. 1954-ж. Елизавета мамлекеттик театр трести уюшулуп, ал негизинен профессионалдык театрды өнүктүрүүнү көздөгөн. Улуттук драматургиянын өнүгүшүнө Р. Лоулер, П. Уайт, Д. Уильямсон жана башка омоктуу салым кошкон. 1960-жылдан аборигендердин театры биртоп өнүгө баштаган, 1987-ж. 1-жолу абориген-драматургдардын улуттук конференциясы өткөрүлүп, анда аборигендердин улуттук театр фонду түзүлгөн.

Кино өндүрүшү Австралияда 1900-жылдан башталат. 1906-14-ж. 90го жакын кино тартылса, кийин ал кескин кыскарып, кинодогу бул кризис 1960-ж. чейин созулган. Мындай узакка созулган кризистин башкы себеби америкалык жанаа англиялык прокат компаниялары тарабынан дүйнөлүк кинорыногун басып алышы болгон. 1970-80-ж. мамлекеттин колдоо көрсөтүүсү жана Австралия кинематографисттик комиссиянын түзүлүшү менен киноискусствосунда бир топ ийгиликтер башталган. Ошол мезгилде Д. Кромбинин «Кадди» (1976), Ф. Шепизинин «Жимми Блэксмиттин ыры» (1977), П. Феймандын «Крокодил аталган Данди» (1986) жана башка көркөм фильмдер дүйнөгө белгилүү болгон. Америкалык компаниялар Голливудга Австралиянын көрүнүктүү кинематографисттерин (анын ичинде Б. Браун, М. Гибсон, Д. Дэвис, Н. Кидман, Э. Морс, Ж. Раш) ишке тартып, чакыртышкан. Австралиянын Жаңы Зеландия жана Франция менен биргелешип тартышкан «Пианино» (1993, реж. Ж. Кэмпион) фильми 3 ирет «Оскар» сыйлыгына татыктуу болуп, акыркы он жылдыктын киношедеври катары таанылган. Жыл сайын Австралияда 10-15ке жакын кино тартылып турат. Адистер негизинен Австралия кино жана телекөрсөтүү мектеби тарабынан даярдалат.

• “Кыргызстан”. Улуттук энциклопедия: 1-том. Башкы ред. Асанов Ү. А., Б.: Мамлекеттик тил жана энциклопедия борбору, 2006. ISBN 9967—14— 046—1

ky.wikipedia.org

Акароа — французская деревенька в Новой Зеландии

Есть в Новой Зеландии поселение во французском стиле, новозеландская “маленькая Франция”. Это деревенька Акароа (Akaroa) на полуострове Банкс (Banks Peninsula) в регионе Кентербери на Южном острове. Акароа расположена на побережье одноименного залива примерно в 80 километрах от города Крайстчерч.

Акароа – это единственное в Новой Зеландии поселение, основанное французами. Несмотря на сильное британское влияние, оно до сих пор сохранило французский колорит. На домах в Акароа можно увидеть французские флаги, а если бы история живописной деревушки сложись немного иначе, она и вовсе могла бы называться Порт Луи-Филиппа (Port Louis-Philippe), по имени последнего короля Франции Луи-Филиппа I.

В 1838 году в местечке Литл-Порт Купер (Little Port Cooper) капитан китобойного судна из Гавра, француз Жан Ланглуа (Jean Langlois), начал переговоры с вождями маори о возможности приобретения французами 30 тысяч акров земли на полуострове Банкс, как раз в том районе, где сейчас расположена деревня Акароа. На этой территории французы планировали основать поселение, которое и должно было получить название Порт Луи-Филипп. По соглашению с маори о покупке земли будущие колонизаторы оставили в залог товаров на сумму 6 фунтов стерлингов с обязательством впоследствии выплатить еще 234 фунта стерлингов.

В 1839 году Жан Ланглуа вернулся во Францию. В результате переговоров с группой торговцев в городах Бордо и Нант ему удалось достичь договоренностей об основании на полуострове Банкс французского поселения под эгидой компании “Нант-Бордо”. 11 декабря 1839 король Луи-Филипп утвердил соглашение, по которому французское правительство обязалось обеспечить транспорт для перевозки 80 колонистов на полуостров Банкс.

9 марта 1840 года 63 переселенца покинули Францию на предоставленном правительством старом военном корабле «Comté de Paris» под командованием Чарльза Франсуа Лаво. 11 июля 1840 года «Comté de Paris» и судно сопровождения «L’Aube» прибыли на Северный остров в Bay-of-Islands. Но каково же было удивление французов, когда, высадившись в Новой Зеландии, они обнаружили, что вся территория страны, включая территорию Южного острова, уже находится под юрисдикцией Великобритании!

Правительство короля Луи Филиппа около двух лет отказывалось признавать захват англичанами Новой Зеландии. В конце концов, осознав, что сделать они все равно ничего не смогут, французы сочли наиболее благоразумным все же вступить в переговоры с англичанами и договориться об обеспечении защиты французских коммерческих интересов на островах.

Между тем, Чарльз Франсуа Лаво, возглавлявший экспедицию колонистов, поначалу оказался поставлен в крайне затруднительное положение. Прямое исполнение им инструкций о поднятии французского флага в Акароа могло привести к войне с Великобританией. Поэтому Лаво решил разузнать все поподробнее, прежде чем ссориться с англичанами. Он попросил встречи с генерал-лейтенантом Уильямом Гобсоном, представлявшим в Новой Зеландии Британскую Корону, чтобы обсудить перспективы французов «занимать без каких-либо осложнений землю, на которой те живут и которую обрабатывают». На это французами был получен утвердительный ответ. И 18 августа 1840 года французское поселение в Акароа все-таки было основано. При этом вопрос принадлежности земель на полуострове Банкс еще многие годы оставался спорным.

Сегодня французское влияние в Акароа находит отражение, прежде всего, в названиях местных топонимов. Очень многие улицы здесь носят французские имена.

Раз в год в Акароа проходит французский фестиваль, который позволяет жителям и туристам “ощутить вкус Франции в самом сердце Новой Зеландии” (frenchfest.co.nz).

Улицы Акароа украшены перед началом Французского фестиваля.

И все же в целом сегодня новозеландская “маленькая Франция” в значительно большей степени напоминает обычный новозеландский городок, нежели город во Франции. Тем не менее, все французское здесь бережно сохраняется, а что-то даже “притягивается за уши”. Отчасти наверное потому, что “французские корни” придают новозеландскому поселению своеобразия, но, прежде всего, потому что именно “очарование Франции”, в первую очередь, привлекает в Акароа туристов.

А туристов в Акароа немало. В самое “горячее” время численность жителей и приезжих в деревеньке может достигать 15 тысяч человек, в то время, как самих жителей в Акароа чуть более 600 человек. Представьте, какая разница!

В Акароа ведет узкая извилистая дорога, которую часто сравнивают с горной дорогой в Альпах. Эта “витиеватая трасса” – государственное шоссе (State Highway) № 75. Оно проходит через весь полуостров Банкс, ведет в Акароа и там же заканчивается.

В Акароа любят приезжать на выходные жители близлежащих новозеландских городов, и особенно, конечно, жители Крайстчерча.

Известное место во “французской” деревеньке – первый маяк (Akaroa Lighthouse). Он был возведен на мысе у входа в Гавань Акароа в 1878 году, а в 1980 году перемещен ближе к кладбищу (Cemetery Point). На маяке сохранились оригинальный механизм и французские линзы ручной работы.

Укромная гавань Акароа окружена скалистыми холмами вулканов. Помимо захватывающих видов эти места известны тем, что в здешних водах часто можно увидеть стаи редких дельфинов Гектора. Для туристов, желающих посмотреть дельфинов поближе, устраиваются специальные лодочные прогулки. А при желании с дельфинами можно даже поплавать.

Вот такая она, маленькая новозеландская “Франция”.

Если вам понравился пост, не забудьте порекомендовать его друзьям!

*Не забудьте заглянуть в свой почтовый ящик и активировать подписку!

www.aotearoa.ru